Крушунските водопади са поредица от водопади с изключително бистра вода, които се намират до село Крушуна, на около 30-35км. от град Ловеч. Местността около живописните водни обекти е наричана още „Маарата“ (бел. ред. от турската дума за пещера).

На това място се намира може би най-късата екопътека в България, но това далеч не я прави безинтересна, напротив! Ако сте любители на природата, то със сигурност ще бъдете пленени от цвета на водата, обгърната от буйна растителност и ярко-зелени мъхове по варовиковите образувания.

Разходката започва малко след селото, а табелите и маркировката са перфектно позиционирани, за да услеснят дори и най-заблудения посетител. Още в началото на пътеката ще трябва да изберете в коя посока да поемете – наляво или надясно. Препоръчвам ви да тръгнете по дясната пътека (тя започва с табела за „Синият вир“), която ще ви отведе до голяма част от водопадите и красивите басейнчета, които се образуват по поречието на река Пройновска.

След кратко вървене (максимум 5-10мин.) пред вас ще се разкрие „Синият вир“, където ще бъдете пленени от кристалната вода. И това е само началото! След него следват „Пръскалото“ и „Малката маара“, а кулминацията е когато стигнете основната забележителност – 20-метровият „Крушунски водопад“. Той се разделя на няколко ръкава, които създават водна каскада от красиви гледки. Мястото е подходящо за снимки, както и за прохлада в топлите дни, защото въздуха около него е „комбиниран“ с водни капки. Ако все още имате сили и искате да видите пещерите и „Тайнствения водопад“, то трябва да продължите надолу по пътеката или да се върнете обратно – и в двата случая ще стигнете до разклона, за който ви писах малко по-рано.

И така … отново сте при началната точка. За любителите на тесните и стръмни пътечки е време да поемем наляво от знака и да се изкачим по едни имповизирани стълбички. (Ако сте от по-мързеливите – тогава може да отседнете в близкото ресторантче, за да изпиете по една бира, докато вашите приятели се наслаждават на по-високите забележителности.) Изкачваме се нагоре и постепенно се доближаваме до пещерите, от които извират малки поточета с рекички. (бел. ред. сега вече е ясно защо местността се нарича „Маарата“ – изключително богата е на пещери.) Тук се намират едни от най-дългите пещери, познати в БългарияБонинската пещера, с дължина 2 754 м., пещерата Водопада – 1999 м, Урушката маара – 1 600 м. и Горник с не толкова скромните 1 100 м.. Пещерите са трудни за посещение и в повечето случай изискват по-специална екипировка или да сте спелеолог. Ако нямате такава подготвока, то просто може да се насладите на извиращата вода и да седнете на някоя от намиращите се в близост беседки. След пещерите идва ред на „Тайнствения водопад“, който е и краят на пътеката. За съжаление след свлачището, при което загинаха двама туристи част от екопътеката е недостъпна и има ограничинетлна табела с надпис „Забранено преминаването!“. Съветвам ви да се съобразите с нея и да не се опитвате да я заобиколите, защото може да застрашите живота си.

Всички снимки от еднодневната ми разходка до Крушунските водопади, както й 360-градусова снимка на „Тайнсветния водопад“ може да откриете във фейсбук страницата ми Andrey Denovski или в прикачените по-долу снимкови материали.

 

*****

360-градусова снимка на „Тайнсветния водопад“:
(натиснете върху нея, за да ви позволи да разгледате всички страни на снимката)


Share This:

error: Съдържанието е защитено! Всички права запазени 2017©

Този сайт използва бисквитки (cookies). Разглеждайки го Вие се съгласявате с тяхната употреба. (Повече информация)

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Затвори