Котор – сред котки, крепостни стени и невероятни гледки към Которския залив (Kotor, Montenegro)

Ако има място, което просто излъчва спокойствие, това определено е Котор (Kotor). Ако пък сте любители на котките, то това повече от категорично е вашият град! Това е дестинация №5 от „Балканско пътуване – част 1“, което направихме в началото на април 2025 г.

Още когато видях Котор от най-високата част на Которската серпентина (Kotorske serpentine / Kotor Serpentine), просто усетих магията на този град. Настанихме се в малка къщичка в съседното Доброта (Dobrota) и веднага тръгнахме пеша по крайбрежната алея към Стария град на Котор. Дори и при ниските температури през април разходката беше приятна и нямахме търпение да достигнем портите на това хилядолетно местенце.

Зад стените на Стария град на Котор

И така, малко преди 15:00 часа вече сме пред величествените стени на Стария град на Котор (Stari grad Kotor / Kotor Old Town) и Кампанската кула (Kampana kula / Kampana Tower). Предстои ни да минем зад тях. Историята на Котор е натрупвана пласт след пласт в продължение на повече от две хилядолетия. Районът е населяван още в древността, преминава през римско и византийско влияние, а през Средновековието Котор се утвърждава като важен търговски и художествен център на Адриатика. Особено силна следа оставя периодът под властта на Венецианската република, продължил от XV до края на XVIII век, влияние, което и днес ясно се разпознава в архитектурата, дворците, площадите и укрепленията.

Котор обаче не е само Старият град. Цялата природна и културно-историческа област около вътрешната част на Которския залив (Boka Kotorska / Bay of Kotor) е включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. Организацията определя средновековния Котор като важен търговски и художествен център със собствени известни школи по зидарство и иконопис. Именно съчетанието между укрепените градове, дворците, църквите и почти отвесните планини около залива превръща района в толкова необичайна културна среда.

Същата 1979 г. обаче носи и една от най-тежките катастрофи в съвременната история на града. Силно земетресение поврежда множество исторически сгради, четири романски църкви и части от крепостните стени. Следва мащабно възстановяване с помощта на ЮНЕСКО, благодарение на което историческият облик на Котор е запазен.

Пред главния вход, наречен Морската порта (Morska vrata / Sea Gate), ни посреща скулптура на щъркел, кацнал върху стъблото на палмово дърво, а след него хилядолетия история и една от емблемите на Стария град Часовниковата кула (Sat kula / Clock Tower). Зад стените няма широки булеварди и модерни сгради. Има лабиринт от тесни каменни улички, малки площади, дворци и църкви, а голяма част от старинната каменна настилка е запазена и до днес.

Сред най-разпознаваемите места е катедралата „Св. Трифон“ (Katedrala Svetog Tripuna / Cathedral of Saint Tryphon). Това е един от символите на Котор. Сегашната романска катедрала е осветена през 1166 г., макар на това място да е имало по-ранна църква още през IX век.

На сравнително малката площ зад стените са събрани още църквата „Св. Лука“ (Crkva Svetog Luke / Church of Saint Luke), църквата „Св. Никола“ (Crkva Svetog Nikole / Church of Saint Nicholas), старинни дворци на някогашни благороднически фамилии и Морският музей на Черна гора (Pomorski muzej Crne Gore / Maritime Museum of Montenegro). Ооще няколко причини човек спокойно да изгуби няколко часа сред уличките на Котор (Kotor).

Градът на котките – Котор, Черна гора

Котор е пълен с котки. Много котки! Неслучайно е наричан и „градът на котките“. В него има дори Музей на котките (Muzej mačaka / Cats Museum), който за съжаление беше затворен и не успяхме да посетим, но разнообразието от тези прекрасни животни е буквално навсякъде. За произхода на необичайната връзка между Котор и котките се разказват различни истории и е трудно да се отдели легендата от действителността. Най-разпространеното обяснение е свързано с вековната морска история на града. Кораби от различни части на Средиземноморието акостирали в пристанището, а с тях пристигали и котки, използвани на борда за борба с гризачите. Част от животните оставали на сушата и постепенно се превърнали в неизменна част от живота зад крепостните стени.

Днес това вече е част от самоличността на Котор. Ще ги видите по стъпалата пред къщите, на площадите, край ресторантите и магазините, по прозорците и дори високо по пътеката към крепостта. Има сувенири с котки, магазини, посветени на тях, а местните жители и доброволци се грижат за много от животните. Така че да, ако обичате котки, тук определено сте попаднали на правилното място.

„Хранене без вино е като ден без слънце“

След кратка разходка из малките и тесни улички беше време за късен обяд. Избрахме заведението Pescaria Dekaderon, което се намира на малкото площадче пред Катедралата-музей. Този път вместо традиционна морска храна реших да заложа на пица. През цялото време виждах табела с едно приятно изречение:

„Meal without wine is like a day without sun.“ Или на български: „Хранене без вино е като ден без слънце.“ Е, има логика. 😁

Нагоре към Которската крепост

Заситихме стомасите и се разделихме в различни посоки. Елиза продължи с обиколката из градчето, а аз поех пеша по стръмните склонове над Котор (Kotor), за да достигна до величествената Которска крепост (Kotorska tvrđava / Kotor Fortress). Още котки и още красиви гледки ме очакваха по пътечката, която ми изглеждаше лесна и не толкова стръмна, но определено ми взе силите, макар температурите да бяха ниски.

Това, което днес наричаме Которска крепост, всъщност представлява огромна отбранителна система, развивана и променяна в продължение на векове. Частично са запазени елементи от средновековната отбранителна система от XII-XIV век, създадена във времето преди широкото навлизане на огнестрелните оръжия. Характерни за нея са тесните и високи крепостни стени с дебелина до около 1,5 метра, подсилени на места с кули с квадратна основа, бойни проходи и бойници.

Голяма промяна настъпва през 1420 г., когато Венецианската република поема контрола над Котор и южната част на Которския залив (Boka Kotorska / Bay of Kotor). Старите средновековни укрепления постепенно започват да се преустройват в модерна за времето си крепост, пригодена за използването на артилерия. Стените са подсилени с бастиони, подпорни конструкции и нови отбранителни съоръжения.

Сред първите големи венециански намеси е изграждането на масивни кръгли кули и бастиони. Гурдич (Gurdić / Gurdic) през 1470 г. и Цитаделата (Citadela / Citadel) през 1520 г. Преустройвана е и крепостта „Св. Йоан“ (Tvrđava Sveti Ivan / St. John’s Fortress) високо над града, която в края на XV век се превръща в своеобразна последна отбранителна позиция.

По-късно се появява и бастионът Бембо (Bastion Bembo / Bembo Bastion). Най-големият бастион на Котор в горната част на северната крепостна стена. Отличава се с характерната си петоъгълна форма, а според информацията на място се предполага, че е проектиран от известните ренесансови военни архитекти Микеле Санмикели и Джан Джироламо Санмикели.

Любопитното е, че за венецианците Которската крепост се превръща и в своеобразен експеримент в развитието на военната архитектура. Заради специфичното положение на града между морето и стръмните планински склонове тук са съчетани различни отбранителни концепции – по-модерна бастионна система откъм морето, артилерийски позиции над града и по-старият средновековен тип укрепления откъм планината.

И точно това се усеща най-добре, когато започнеш да се изкачваш. Стените сякаш просто продължават нагоре по скалите, а с всяка следваща крачка Старият град остава все по-ниско под теб. По маршрута се намира и църквата „Дева Мария на здравето“ (Crkva Gospe od Zdravlja / Church of Our Lady of Remedy), а крайната цел високо над града е крепостта „Св. Йоан“.

Безспорно подобна разходка си заслужава, особено ако сте любители на спиращите дъха гледки и нямате проблем да се изкачвате по каменисти пътеки. Малко преди залез слънце се върнахме към апартамента, за да се стоплим и да потърсим къде може да вечеряме.

Вечеря в Доброта

Открихме в Google Maps заведение с доста добри отзиви и се отправихме пеша в студа. Това беше голяма грешка, но храната си заслужаваше! Dobrotski Dvori в Доброта (Dobrota), Котор (Kotor) е наистина място, което препоръчвам с две ръце! Ресторантът предлага изискана атмосфера и много вкусна храна.

Заложих на гриловани калмари, разядка урнебес и чаша червено вино, препоръчано от сервитьора. Опитахме и десертите и си изкарахме повече от страхотно! Пред заведението има паркинг, затова, ако сте с кола – по-добре с нея, особено през студените месеци.

Добро утро и до скоро, Котор! <3

Събудих се много рано, към 07:00 часа. Навън беше адски студ, но реших да се разходя по крайбрежната алея, да подишам чист въздух и просто да се любувам на тази красота. Няколко часа по-късно бяхме готови да потегляме.

Нямаше как да не отделим малко време и на следващите градове по маршрута ни. Разходихме се по тесния път, който разделя морето от Пераст (Perast / Perast). Изключително приятно малко градче, където всъщност и закусихме, за да се заредим със сили за дългия път.

Пераст също е част от защитената от ЮНЕСКО природна и културно-историческа област на Котор и е един от най-добре запазените исторически градове по бреговете на залива. ЮНЕСКО специално посочва Котор и Пераст като характерни и автентично запазени малки градове, чиято архитектура е изключително добре вписана в околния пейзаж.

Оттук се открива гледка към двете малки островчета „Св. Георги“ (Sveti Đorđe / Saint George) и „Богородица от Скалите“ (Gospa od Škrpjela / Our Lady of the Rocks). Първият е естествен остров с бенедиктински манастир, докато вторият е създаден от човека и е свързан с една от най-популярните традиции в района. Но те остават за посещение в по-топли дни.

Следваща спирка: Дубровник

В ранния следобед пристигнахме в друга мечтана дестинация, която съм изключително щастлив, че успях да видя извън сезона, когато туристите са по-малко и можеш да се насладиш на магията на Адриатика в любимата ми Хърватия (Hrvatska / Croatia). Вероятно се досещате, че става въпрос за Дубровник (Dubrovnik / Dubrovnik). Имам много какво да ви разкажа. Ако искате да разберете – прочетете и следващата статия в www.andreydenovski.com, част от „Балканско пътуване – част 1“

Галерия със снимки от Котор (Старият град, Которскака крепост) и няколко кадъра от Пераст: