Албания

Кукъс – градът, построен наново край водите на Фиерза в Албания (Kukës, Albania)

Andrey Denovski

05/04/2025 10 Mins Read

82 Views

В началото на април 2025 г. с Елиза решихме да се отправим на първото ни официално пътуване из държавите на Балканския полуостров. Нарекохме го „Балканско пътуване – част 1“. Предстоеше ни да посетим места, част от които са истински перли на Адриатика, а други бяха почти напълно непознати за нас.

Маршрутът ни беше планиран с преминаване през територията на Северна Македония, Косово, Албания, Черна гора, Хърватия и Унгария. А за да завършим един уникален маршрут и да опознаем най-западните части на северната ни съседка, връщането беше през Румъния и Дунав мост 2 при Видин.

Кукъс – първата спирка от „Балканско пътуване – част 1“

За първа нощувка избрахме Кукъс (Kukës / Kukes), Албания (Shqipëria / Albania). Причината беше най-вече практична. Сравнително краткото пътуване дотам разделяше почти наполовина пътя ни до Будва (Budva / Budva), Черна гора (Crna Gora / Montenegro), която беше следващата голяма дестинация в маршрута.

Така имахме възможност и за първи досег с Косово и Албания. Две държави, в които нито един от нас не беше стъпвал досега. Вместо просто да преминем през тях възможно най-бързо, можехме да видим поне малка част от тях, да се запознаем с пътищата и обстановката и да си набележим места за бъдещи пътувания.

Оказа се, че самият Кукъс (Kukës / Kukes) също има доста интересна история.

Градът, който виждаме днес, всъщност е Новият Кукъс (Kukësi i Ri / New Kukes). Старият град Кукъс (Kukësi i Vjetër / Old Kukes) се е намирал около 100 метра по-ниско, при сливането на Черни Дрин (Drini i Zi / Black Drin) и Бели Дрин (Drini i Bardhë / White Drin). През 1962 г. е взето решение старият град да бъде потопен заради изграждането на язовир Фиерза (Liqeni i Fierzës / Lake Fierza) и едноименната водноелектрическа централа. На 22 юли същата година започва строителството на новия град, а от 1965 г. постепенно започва и заселването му.

В продължение на години старият и новият Кукъс съществуват едновременно, докато през 1978 г. старият град окончателно остава под водите на язовира и населението се премества в новия.

Новият Кукъс е изграден в подножието на планината Джалица (Gjallica / Mount Gjallica), чийто връх достига около 2487 метра. Градът е разположен на полуостров, обграден от три страни от водите на Фиерза, което обяснява и красивите гледки към водата и планините почти от всяка негова част.

Кукъс (Kukës / Kukes) има и една много по-нова история, с която местните с право се гордеят. По време на войната в Косово през 1999 г. районът приема стотици хиляди косовски албанци, напуснали домовете си. Заради огромната помощ и гостоприемството към бежанците през 2000 г. градът е номиниран за Нобелова награда за мир.

Разходка из Кукъс (Kukës / Kukes)

Настанихме се в един от най-високите хотели в града, а гледката от стаята ни беше впечатляваща – към високите планински върхове около Кукъс, все още покрити със сняг в началото на април. Направихме си кратка разходка из града и се насладихме на панорамната гледка към Черни Дрин (Drini i Zi / Black Drin) и водите на Фиерза (Liqeni i Fierzës / Lake Fierza).

Посетихме и Етнографския музей на Кукъс (Muzeu Etnografik i Kukësit / Ethnographic Museum of Kukes). Макар сградата да не е особено голяма, експозицията е разделена в три основни части – биоразнообразие, археология и етнография. В тях може да се проследи както древната история на района, така и културата и традициите на етнографските области Лума, Гора и Малзиу. Археологическата част съдържа свидетелства за заселване в района още от праисторически времена и находки от района на Колш.

Radio Kukësi – гласът на Северна Албания и Косово

Нямаше как да пропусна и сградата на Радио Кукъс (Radio Kukësi / Radio Kukes). Една спирка, която заради работата ми в радио беше особено интересна за мен. Историята му започва на 16 октомври 1959 г. в Стария Кукъс. Първото излъчване няма много общо с радиото, каквото го познаваме днес. От четири високоговорителя, окачени по дърветата в градската градина, прозвучава сигналът „Ju flet Kukësi“ („Говори Кукъс“). Първият глас зад микрофона е на Еглантина Муса (Eglantina Musa), а програмата в началото продължава едва около час дневно. Малко хора в града по онова време разполагат със собствени радиоприемници и затова жителите се събират около високоговорителите, за да слушат програмата.

Началото е повече от скромно и в техническо отношение. Първият предавател е с мощност едва 100 W и е изграден от техника Генц Муса (Genc Musa) с помощта на двама инженери от Радио Тирана. Постепенно мощността достига 1 kW, а през 1969 г. Radio Kukësi вече излъчва с 16 kW. Сигналът на средни вълни достига до Косово и тогавашна Македония, а чрез късовълновите предавания радиото може да бъде чуто на значително по-голямо разстояние, включително в части от Европа.

С преместването на Кукъс (Kukës / Kukes) заради изграждането на язовир Фиерза се мести и радиото. Новата му сграда е проектирана така, че станцията да може да продължи работа дори при извънредни обстоятелства. В нея е изградена и защитена подземна студийна част, предназначена за работа при война или бомбардировки.

През десетилетията Radio Kukësi се превръща в много повече от местна радиостанция. Програмите му достигат до албанскоговорящата аудитория отвъд границата, особено в Косово (Kosovë / Kosovo), и радиото придобива важно място в разпространението на информация, албанска музика, култура и традиции. По значение и аудитория то е определяно като втората радиостанция в Албания след Radio Tirana.

Особено важна става ролята му по време на войната в Косово през 1998-1999 г. Тогава Radio Kukësi излъчва непрекъснато информация за случващото се от двете страни на границата и за огромната бежанска вълна към Кукъс. Именно от неговия ефир е излъчена и клетвата на Армията за освобождение на Косово (UÇK/KLA). Факт, отбелязан и на информационната табела пред радиото, която снима.

Любопитното е, че историята му продължава и в нова медийна форма. На 18 октомври 2019 г. към Radio Kukësi е добавен и телевизионният канал RTSH Kukësi, а радиото днес е част от албанската обществена медия RTSH (Radio Televizioni Shqiptar).

Източници на информацията за Radio Kukësi: информационната табела пред Radio Kukësi; News Albania – „Radio Kukësi, institucioni që më hapi rrugët e jetës“; Radio Televizioni Shqiptar (RTSH).

Как започна „Балканско пътуване – част 1“

Но да се върнем няколко часа назад. На 5 април, малко след 09:00 часа, поехме от София по планирания маршрут – по АМ „Струма“ към ГКПП Гюешево – Деве баир. Преминахме изключително бързо и безпроблемно при съседите и се отправихме към граничния пункт Блаце (Bllacë / Blace) – Елез Хан (Hani i Elezit / Elez Han) на границата между Северна Македония и Косово. Северна Македония преминахме транзитно, защото сме били много пъти там, а за част от посещенията ми вече има пътеписи на www.andreydenovski.com.

Косово също първоначално беше планирано по-скоро като транзит – искахме да се запознаем с обстановката и пътищата. Прогнозата показваше сериозно влошаване на времето и затова първоначалната идея за нощувка в Национален парк „Шар планина“ (Parku Kombëtar Malet e Sharrit / Sharri National Park) и прохода в района на Превала (Prevallë / Prevalac) остана за следващо пътуване.

На границата с Косово имаше известно забавяне, защото българската застраховка „Гражданска отговорност“ и „Зелената карта“ не важат на територията на страната и трябваше да сключим отделна местна застраховка. Цената ѝ за 15 дни беше 15 евро. Служителите бяха любезни и честно казано всичко стана изключително бързо, но заради големия трафик нямаше как да няма известно чакане.

Първите ми впечатления от Косово

Малко преди 13:00 часа местно време вече бяхме на територията на Косово (Kosovë / Kosovo). За първи път съм в тази малка балканска държава и първото ми впечатление беше: Уау! Каква природа и какви хубави магистрали!

По скоростните пътища се пътуваше спокойно и нямаше голямо натоварване, поне по R6/E65. Малко по-засилен трафик имаше в района на столицата Прищина (Prishtinë / Pristina) и по път R7, а безспорно впечатление ми направи засиленото полицейско присъствие. Служителите на реда бяха буквално през няколко километра. Но когато шофираш разумно и спазваш пътните знаци, няма от какво да се притесняваш.

Продължихме по автомагистрала R7/E851 и около час и половина по-късно вече бяхме на границата между Косово и Албания при Върмица (Vërmicë / Vërmica) – Морина (Morinë / Morina). И тук преминахме без сериозно забавяне. Малко по-късно вече бяхме в Кукъс.

Следобедно връщане до Косово

След разходката и следобедна закуска решихме да уплътним деня, като отново се върнем в Косово. Този път целта беше близкият до албанската граница Призрен (Prizren / Prizren). И точно това се оказа първата ни истинска разходка из косовски град. Но Призрен (Prizren / Prizren) определено заслужава отделен разказ, затова за него продължавам в следващия пътепис.

Сняг през април и път към Адриатика

Късно вечерта се върнахме в хотела в Кукъс и седнахме в rooftop бара за по чаша вино. На следващата сутрин прогнозите за лошо време се сбъднаха. Посрещнаха ни студ, дъжд и… сняг в началото на април. Нямаше обаче много време за чудене на пролетния сняг. „Балканско пътуване – част 1“ продължаваше към следващата държава и следващата дестинация – една от перлите на Адриатическото крайбрежие: Будва (Budva / Budva), Черна гора.