“Леденика” – пещера или български кич?

         Четири години разделят впечатленията ми за величествената природа във Врачанския балкан. И най-вече природата, намираща се в пещера “Леденика”. Голямото желание, с което отново влязох в нея беше унищожено минути след като прекрачих “прага” ѝ. Първият път беше на 24.06.2012 г., когато тя все още изглеждаше в естествения си вид и не беше “преминала” през Европейси проект “Туризъм без сезони”. Преди да разкажа и да покажа със снимки на какво попаднах, съм длъжен да споделя, че всичко написано по-долу е лично впечатление и мнение и всеки е свободен да се съгласи или не с него…

         За тези, които не знаят, “Леденика” е пещера в Северозападна България на около 16 км. от областния град Враца. Тя е на височина 830м., а пътят до нея е асфалтиран и не много хубав. Името си получава от ледените сталагмити, сталактити и сталактони, които се обзразуват през зимата, близо до входа ѝ. Температурата в нея варира от -7°C до +15°C. Открита е от овчари, които някога са я използвали за съхранение на млякото.

         Докато слизам по стълбите към вътрешността на пещерата се сещам за думите на екскурзовода, когато си купих билет “Обиколката включва светлинно шоу и по-интересната част на пещерата“. В първия момент се замислям какво е това светлинно шоу, но не обръщам голямо внимание на думите ѝ. Когато стигнах до така наречената, и доскоро изключително красивата, “Голяма (Концертна) зала” разбирах истинското значение на кича и побългаряването ѝ чрез новата придобивка… По ирония на съдбата се връщам на това място четири години по-късно, когато вече е променена и светлините ѝ напомнят по-скоро на Годишни музикални награди на ТВ Планета, отколкото на пещера.

         “Наслаждавам” се на тази разноцветна гледка и екскурзоводът ме приканва да застана близо до парапета вляво, откъдето най-хубаво се вижда светлинното шоу (А, значи има и още). Нареждам се, както позовават инструкциите и приковавам поглед над събралата се вода в единия ъгъл на залата, където виждам издигнати някакви тръби. В този момент тръбите оформят “водна стена“, а зад нея заблестява ярък прожектор + тонколони, които зазвучават, вероятно увеличени на макс. На тази, импровизирана, видеостена, В ПЕЩЕРАТА, се появява анимиран бръмбар наречен “леденикус” или “Светломразец”, който би трябвало да изглежда като един от животинските обитатели на природната забележителност (вероятно изчезнали след загрозяването и побългаряването ѝ, защото по името му се разбира, че мрази светлина и ако бъде изложен на такава умира за около три минути). Та… същият този бръмбар започва да обяснява как Земята е създадена от големия взрив, подредбата на континентите преди хилядолетия и стига до днешни дни с образуването на пещерата. О, колко трогателно! След като дигиталната животинка приключва своя урок, в единия ъгъл на водната стената виждам как се появява дим. Да, същият този дим, който се използва във всяка една дискотека! (Чакай, това няма ли да навреди на образуванията в пещерата?!) След като димът замъглява погледа ми в Концерната зала се включват прожектори, които създават ефект все едно съм на Какао Бийч. Е, да де, ама аз съм в пещерата, кому са нужни тези лазери? Както и да е – изтърпявам ги, около 15 минути. (15 минути ослепителни лазери светят из пещерата в комбинация с увеличени докрай тонколони – как ли ще реагират прилепите, ако все още са обитатели там?!).

         Ефектите свършиха (най-сетне!). Не съм сигурен какво точно искаха да ми покажат с тях – може би, че са усвоени хиляди или милиони левове от ЕС или пък последен писък в лазерните ефекти? След тях идва ред на нещо, което буквално ще ви спре дъха. Да, точно така! В Голямата (Концертна) зала има различни образувания. Такива са Главата на великана, Сокола, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и т.н. Преди четири години трябваше всеки посетител да използва собственото си въображение, за да ги открие с насоките на екскурзовода. Сега се разчита на съвременната технология. Лазери очертават и “анимират” тези обрзувания, а тонколоните засилват ефекта… Отново е въпрос на личен вкус дали шарените лазери и силната озвучителна система са най-подходящата техника за една пещера. Но да приемем, че поне помагат на хората, които нямат богато въображение, да видят какво има в залата.

        След тези ефекти лампите светват, а музиката спира. Най-накрая спокойствие за обитатели на пещерата – прилепи и бръмбари, ако са останали все още. Разходката ни продължава до … малкото синтрово езеро. Легенда разказва, че водата му е вълшебна и изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него, защото събира “сълзите на планината”. Не съм егоист, затова си потопих ръката и си пожелах най-накрая държавата ни да се оправи и да се спре с унищожаването на историята и културата, които имаме. (Съжалявам, че се отклоних от темата).

         Време е да продължа напред по железните мостове, които водят до Малката и Голямата пропаст, Завеските и т.н. “Бяла зала”. В нея могат да се видят образуванията Свекървен език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка и най-високата точка на пещерата – Седмото небе. ДА, АМА НЕ !!! Там ходих през 2012-та, сега екскурзоводът учтиво ме насочи към изхода. А когато я попитах “Защо?” тя ми каза “Спомняш ли си как те посрещнах на касата?“. Ако трябва да си призная не. Тя се постара да ми припомни “Обиколката включва светлинно шоу и по-интересната част на пещерата“…

        Без да се правя на специалист, природозащитник или еколог, на излизане от “Леденика” (или поне “останките” от нея), се питам:

1. Силните лазерни светлини + усилена музика не пречат ли, най-малко, на прилепите, които живеят в пещарата?!
2. Кой и по какъв начин определя в какъв цвят трябва да бъдат осветени образуванията в пещерата?
3. С тази разновидност от цветове не изпъкваме ли с кичозност, вместо да видим естесвената природа, която Началника е създал, както би се изразил човекът, вероятно прерязал и тук “летничката”.
4. Кой и на какъв принцип определя коя част на пещерата е по-интересна и трябва да се посети, както и коя част е … скучна, например!?
5. Докога ще продължаваме със съсипването и побългаряването на всичко, което имаме като културно и природно богатство?!

    🙂