Tekija Blagaj, Vrelo Bune и Vodopad Kravica – природните чудеса на Босна и Херцеговина

Andrey Denovski

03/05/2026 9 Mins Read

172 Views

Ранно събуждане, дълбок сън и още един ден, който обещаваше нови красиви гледки. Така започна поредният ден от нашето „Балканско пътуване – част 2“.

Събудих се още около 7 сутринта и излязох на кратка разходка по булеварда до хотела. Мостар (Mostar) тепърва се събуждаше, улиците бяха спокойни, а сутрешният въздух беше приятно свеж. След няколко дни по пътищата на Балканите започвах все повече да харесвам тези ранни часове, когато градовете още не са изпълнени с туристи и шум. Изчаках приятелката ми да се събуди, взех две кафета от близката бензиностанция и потеглихме към следващите две места, които бяхме набелязали още преди пътуването.

Дервишкото теке в Благай (Tekija Blagaj)

Малко преди 10 часа пристигнахме в дервишкото теке в Благай (Tekija Blagaj) – едно от най-известните и фотографирани места в Босна и Херцеговина. Още с първия поглед разбрах защо.

Текето е разположено буквално в подножието на огромна отвесна скала, а непосредствено до него извира река Буна (Vrelo Bune). Комбинацията от историческа архитектура, тюркоазена вода и внушителни скални масиви създава гледка, която изглежда почти нереална. Смята се, че текето е изградено през XV или XVI век и е свързано със суфийския орден на дервишите.

През вековете мястото се превръща в духовен център, а днес е една от най-посещаваните забележителности в страната. Входът струваше 10 конвертируеми марки на човек. Преди да влезем трябваше да събуем обувките си. На посетителите с къси панталони се предоставят шалове за покриване на краката, а дамите получават забрадки за косата – знак на уважение към религиозния характер на мястото.

Разходката вътре не е дълга, но определено си заслужава. Интериорът е запазил духа на миналото, а прозорците разкриват гледки към извора и реката, които трудно могат да бъдат забравени.

Изворът на река Буна (Vrelo Bune) – една от природните перли на Балканите

Ако текето е причината повечето туристи да идват в Благай (Blagaj), то истинската звезда тук е изворът на река Буна (Vrelo Bune). Тя извира директно от огромна карстова пещера в основата на скалата. Водата буквално се появява от недрата на планината и след това продължава своя път през долината. Това е един от най-мощните карстови извори в Европа. Дебитът му достига стотици литри вода в секунда, а температурата на водата остава ниска през цялата година.

Тюркоазеният цвят изглежда толкова наситен, че човек трудно би повярвал, че не е обработен на снимка. Признавам си, че прекарах повече време просто наблюдавайки водата, отколкото в самото теке. Някои места впечатляват с история. Други – с архитектура. Благай (Blagaj) успява да съчетае и двете, но най-вече оставя усещането, че природата е истинският архитект на това място.

След около половин час разходки и снимки седнахме в ресторант „Врело“ (Restoran Vrelo). Тук отново се насладих на любимото си кафе Julius Meinl, а за закуска си поръчах омлет, който изглеждаше толкова цветен, сякаш е приготвен с домашните яйца от кокошките на баба.

Температурите вече доближаваха 30 градуса и беше ясно, че ни очаква истински летен ден.

Водопадите Кравица (Vodopad Kravica)

Следващата спирка бяха водопадите Кравица (Vodopad Kravica).Пътят от Благай (Blagaj) отнема около час, но преминава неусетно сред красивите пейзажи на Херцеговина. И макар че вече бях виждал снимки и видеа от това място, реалността отново се оказа по-впечатляваща.

Водопадите Кравица представляват естествен амфитеатър от десетки водни струи, които се спускат от височина около 25 метра и образуват голямо езеро в подножието си. През летните месеци мястото се превръща в истински природен оазис. Много посетители идват не само заради гледките, но и за да се къпят във водите под водопадите. Често Кравица (Kravica) е наричана „малката босненска Ниагара“. Разбира се, мащабът е несравним, но човек лесно разбира защо местните използват това сравнение.

Шумът на падащата вода се чува още преди самите водопади да се покажат пред очите ти. А когато ги видиш за първи път, просто спираш за момент. И се наслаждаваш.

Входът струваше 20 конвертируеми марки на човек. За двама платихме общо 40 марки, което според разхода в Revolut беше 20,77€ с включена такса за обмен през почивните дни.

Тук забелязах нещо любопитно.

През предишните дни бях свикнал на много места да приемат плащания директно в евро. Често цените дори бяха изписани едновременно в конвертируеми марки и евро. На касата на Кравица (Kravica) обаче имаше изрично предупреждение, че плащането се извършва само в местна валута или с банкова карта. Причината е проста – еврото не е официално платежно средство в Босна и Херцеговина. Някои туристи останаха неприятно изненадани, защото разполагаха единствено с евро в брой. За щастие ние нямахме подобен проблем, тъй като използвах карта почти навсякъде по време на пътуването.

Между другото, конвертируемата марка има интересна история. Тя е фиксирана към еврото при курс 1 евро = 1,95583 марки – същият курс, при който години наред беше фиксиран и българският лев.

Последни километри в Босна и Херцеговина

След няколко дни сред планините, реките, мостовете и красивите градове на Босна и Херцеговина настъпи моментът да се отправим към следващата държава от нашето пътешествие. През новия граничен пункт Бијача – Нова Села (Bijaca – Nova Sela) преминахме изненадващо бързо. Беше около 14 часа и почти нямаше автомобили.

Само няколко минути по-късно вече се движехме по хърватската магистрала А10. Посоката беше ясна. Сплит (Split). Град, който щеше да ни изненада повече, отколкото очаквахме. Около 16 часа пристигнахме в града, където домакинът ни посрещна, помогна ни с паркирането и ни настани в апартамента, резервиран предварително чрез Booking. Така започна хърватската част от нашето балканско приключение.

Повече за времето, което прекарахме в Хърватия, ще разберете в следващата статия в andreydenovski.com.

Ще издам само едно – това беше единственото място от цялото „Балканско пътуване – част 2“, където останахме две нощувки вместо една. 😊