Višegrad, Andrićgrad и мостът на Мехмед паша – първата среща с Босна и Херцеговина (Вишеград и Андричград)

Последните капки дъжд останаха зад нас в Mokra Gora, а пред нас беше държавата, заради която всъщност се роди идеята за това пътуване – Босна и Херцеговина. Втората спирка и нощувка от нашето „Балканско пътуване – част 2“ беше Вишеград – малък град на бреговете на река Дрина, разположен в Република Сръбска – една от двете административни единици на Босна и Херцеговина. Още преди пътуването бях чел за сложното устройство на Босна и Херцеговина, но едва на място започнах да разбирам колко ясно се усещат историческите и културните различия между отделните части на страната.

Границата преминахме сравнително бързо. Единственото, което ме изненада, беше таксата за напускане на природен парк „Шарган – Мокра гора“. Малко преди граничния пункт трябваше да заплатим 200 сръбски динара, въпреки че при влизането в района такава такса не се събираше. Не беше голяма сума, но определено нещо, което не очаквах.

Около половин час по-късно вече бяхме във Вишеград. Първото нещо, което ми направи впечатление, беше природата. Градът е сгушен между хълмове и планини, а река Дрина буквално определя облика му. Още с влизането си помислих, че това е едно от онези места, които не впечатляват с размерите си, а с атмосферата си.

Първи срещи с Вишеград

Паркирахме до една от основните забележителности в града – Андрић град, известен още като Каменград. До настаняването ни оставаха няколко часа, а гладът вече сериозно напомняше за себе си, затова се насочихме към „Ćevabdžinica Kasaba“.

Малкото заведение веднага ни спечели с атмосферата си. Интериорът беше смесица между ретро и соц естетика, а ароматът на прясно изпечени чевапи се усещаше още от входа. Нямаше как да пропуснем традиционното местно ястие и съвсем очаквано това се оказа едно от най-вкусните ни хранения във Вишеград.

След обяда се настанихме в апартамента, който бяхме резервирали предварително. Оказа се чудесен избор – просторен, чист и с удобна локация, която ни позволяваше да разгледаме града пеша. След кратка почивка отново се върнахме към мястото, което бяхме набелязали още преди пристигането си – Андричград.

Андрић град – град от камък и истории

На пръв поглед човек може да остане с впечатлението, че се разхожда из стар град със стотици години история. Истината обаче е малко по-различна.

Андричград е сравнително нов комплекс, открит през 2014 година по идея на режисьора Емир Кустурица. Построен е в чест на писателя Иво Андрич – носител на Нобелова награда за литература и автор на романа „Мостът на Дрина“.

Най-интересното е, че тук няма един конкретен архитектурен стил. Разхождайки се между сградите, човек може да открие елементи от сръбската средновековна архитектура, византийски мотиви, османски влияния и класически европейски фасади. Именно тази смесица придава на мястото неговия особен характер.

Разходихме се по калдъръмените улици, разгледахме площадите и се насладихме на гледките към Дрина. Облачното време се оказа истински подарък за снимки. Сивите облаци над зелените хълмове и тюркоазената вода създаваха почти драматична атмосфера.

Мостът на Мехмед паша Соколович

Ако има символ на Вишеград, това безспорно е мостът на Мехмед паша Соколович. Построен през XVI век по проект на прочутия османски архитект Мимар Синан, мостът е сред най-ценните исторически паметници в Босна и Херцеговина и днес е част от списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Със своите единадесет каменни арки той свързва двата бряга на Дрина вече близо четири и половина века. Колкото и снимки да бях виждал предварително, на живо мостът впечатлява много повече. Вероятно заради мащаба си, вероятно заради историята, а може би просто заради мястото, на което се намира. Набелязахме няколко добри точки за снимки по-късно вечерта и решихме да използваме оставащата част от деня, за да разгледаме района около Вишеград.

Манастирите край Вишеград

Първата ни спирка беше манастирът Добрун. Видяхме го още по пътя от Mokra Gora към Вишеград и си обещахме да се върнем. Манастирът е сред най-старите православни светини в района и води началото си от XIV век. През вековете е разрушаван и възстановяван неведнъж, но въпреки това е запазил спокойната си атмосфера.

Малко по-късно стигнахме и до манастира Добрунска Ријека. Разположен сред планините и заобиколен от природа, той е много по-малко известен от своя „по-голям брат“, но именно това му придава особен чар. Тук почти нямаше хора, а единствените звуци идваха от реката и гората около нас.

Пътят около река Дрина към Goražde

Въпреки че вече бяхме разгледали основните забележителности във Вишеград, до края на деня оставаха още много часове. Затова решихме спонтанно да посетим Goražde.

Пътят дотам се оказа една от приятните изненади на деня. През почти цялото време следвахме течението на река Дрина. Тюркоазените ѝ води се виеха между планините, а гледките непрекъснато ни караха да намаляваме скоростта, за да се насладим на пейзажа.

Впечатление ми направиха и множеството тунели по трасето. Някои от тях изглеждаха просто прокопани в скалите и това е точно така, защото нямат облицовката, с която по-принцип сме свикнали. Липсваше осветление, въпреки че ясно се виждаха следи от стара електрическа инсталация. На моменти това изглеждаше леко плашещо, но същевременно придаваше особен характер на пътя.

Малко преди Goražde преминахме от Република Сръбска към Федерация Босна и Херцеговина – другата административна единица на страната. Разликата се усещаше почти веднага.

Дори без да познаваме в детайли сложното устройство на страната, промяната нямаше как да остане незабелязана. Докато във Вишеград и околните населени места по-често се виждаха сръбски знамена и символи, в района на Goražde вече преобладаваха националните символи на Босна и Херцеговина.

Разходка до Goražde

След кратко лутане успяхме да намерим място за паркиране близо до река Дрина – срещу джамията „Kajserija“.

Goražde е малък град с бурна история, разположен в източната част на страната. Днес той изглежда спокоен и подреден, а разходката покрай реката оставя приятно усещане за живот извън големите туристически маршрути. Времето беше студено, а вятърът – доста силен. Това обаче не ни попречи да се разходим и да седнем в едно много приятно кафене.

Тук няма как да скрия личните си предпочитания – в Босна и Херцеговина на много места се предлага кафе Julius Meinl, което е сред абсолютните ми фаворити. Така че тази спирка определено ми донесе допълнителни точки към доброто настроение.

Вечер край Дрина

На връщане към Вишеград плановете ни леко се промениха. Катастрофа в един от тунелите удължи пътуването с около половин час. В крайна сметка това се оказа и плюс. Имахме повече време да се наслаждаваме на гледките към каньона на Дрина, които в късния следобед изглеждаха още по-впечатляващи.

Вечерта завърши по възможно най-балканския начин – с порция вкусни чевапи и чаша дюлева ракия. По-късно се върнахме до стария мост, който вече беше красиво осветен. Отраженията на светлините във водите на Дрина създаваха съвсем различна атмосфера от тази през деня.

Няколко снимки, кратка разходка и беше време за почивка. На следващата сутрин закусихме традиционен бюрек и потеглихме към следващата спирка от нашето „Балканско пътуване – част 2“ – Мостар.

Но за него – в следващата статия в andreydenovski.com. ❤️

Галерия със снимки от Višegrad, Andrićgrad, мостът на Мехмед паша Соколови и Goražde: