Корфу – островът, на който всеки залез е различен! 4 дни сред плажове, история и малки гръцки градчета (Corfu / Κέρκυρα, Greece)

В началото на юни 2026-а с приятели решихме да се отправим на уикенд морско приключение на гръцкия остров Корфу (Corfu / Κέρκυρα). От години тази земя, заобиколена от две морета – Йонийско на изток и запад и Адриатическо на север, е сред дестинациите в списъка ми с места за посещение. Минути след полунощ на 6 юни потеглихме от София, а ето и кратко обобщение на маршрута и разходите за гориво, ферибот и тол такси:

📍 Маршрут (общ): София → Игуменица (Ηγουμενίτσα) → Лефкими (Λευκίμμη) → Агиос Георгиос (Agios Georgios / Άγιος Γεώργιος) → София (със спирка в Метеора (Meteora / Μετέωρα))
📅 Лятно приключение: 6 – 10 юни 2026 г.
⏱️ Шофиране към Корфу (Corfu / Κέρκυρα): около 13 часа (със спиране за почивка и кафе около Солун. В 07:30 вече бяхме в Игуменица, а фериботът тръгваше в 09:00 часа.)
💶 Разходи:
Игуменица (Ηγουμενίτσα) → Лефкими (Λευκίμμη) – 46 € (автомобил + трима души)
Лефкими (Λευκίμμη) → Игуменица (Ηγουμενίτσα) – 42 € (автомобил + трима души)
Тол такси (общо Промахон → Игуменица → Промахон) – 27,71 € (с транспондер EgnatiaPass)
Бензин (А-95) – около 140 €

Спряхме за гориво на OMV-то преди границата с Гърция и смело стъпихме при южните съседи. Следващата спирка за почивка, кафе и евентуално малко храна беше на отбивката по магистралата за

Игуменица – Rest Area of Platanos (ΣΕΑ Πλατάνου). Посрещнахме изгрева по път, а към 07:30 вече бяхме на пристанището в очакване на ферибота за Лефкими (Λευκίμμη), който потегляше в 09:00 часа.

Качихме се на борда и се наслаждавахме на красивата синя вода и първите слънчеви лъчи за деня. Самото плаване между Игуменица и Лефкими е около 50 минути и е един от най-бързите начини да стигнете до южната част на Корфу(Corfu / Κέρκυρα). Още с наближаването на острова започват да се откриват първите зелени хълмове, малките крайбрежни селища и характерният за Корфу (Corfu / Κέρκυρα) контраст между тъмнозелената растителност и наситеносиньото море.

Ден 1: Първи срещи с Корфу (Corfu / Κέρκυρα)

Пристигнахме на острова и се отправихме към апартамента, който бяхме запазили в Агиос Георгиос (Agios Georgios / Άγιος Γεώργιος). По пътя спряхме да заредим на бензиностанция EKO, която се намира между Периволи (Περιβόλι) и Маратиас (Μαραθίας).

Агиос Георгиос (Agios Georgios / Άγιος Γεώργιος)

Първият плаж за лято 2026 започна в 12 на обяд. Пясък, кристална вода и добро настроение – какво друго му трябва на човек. Агиос Георгиос (Άγιος Γεώργιος) е спокойно крайморско курортно селище в югозападната част на Корфу (Corfu / Κέρκυρα), известно с широкия си пясъчен плаж и плитките води, които го правят подходящ както за семейства с деца, така и за любителите на дългите разходки край морето. За разлика от по-популярните курорти на острова, тук атмосферата е значително по-спокойна – няма шумни булеварди, а денят преминава в ритъма на морето и малките. Плажът е дълъг няколко километра, а благодарение на западното си изложение всяка вечер предлага различна гледка към потъващото в Йонийско море слънце.

Към 15:30 вече гладът в нас се засилваше и се отправихме към ресторантче, в близост до мястото ни за нощувка. Макар да съм голям фен на морската храна, реших първият ми обяд да започне… с гръцка мусака и гледка към морето. Обожавам я! Традиционната гръцка мусака се приготвя на пластове от патладжани, картофи и кайма, овкусена с домати, канела и подправки, а отгоре се запича с плътен слой сос бешамел, който ѝ придава характерната златиста коричка. Макар рецептите да се различават в отделните региони на Гърция, именно тази комбинация я превръща в едно от най-популярните национални ястия.

След душ и кратка почивка отново се отправихме на път, защото сме ентусиасти и няма как да не разгледаме острова. Все пак това е част от почивката на един истински пътешественик.

Керкира (Kerkyra / Κέρκυρα)

В късния следобед посетихме „столицата“ на Корфу (Corfu / Κέρκυρα) – град Керкира (Corfu Town / Κέρκυρα). Разходихме се из Стария град по залез слънце. Керкира (Corfu Town / Κέρκυρα) е един от най-красивите исторически градове в Гърция и от 2007 година е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. В продължение на векове градът е бил под властта на венецианци, французи и британци, а всяка от тези епохи е оставила своя отпечатък върху архитектурата. Именно затова, докато се разхождаш из тесните улички, повече имаш чувството, че се намираш в малък италиански град, отколкото на гръцки остров. Най-приятното е просто да се изгубиш сред малките каменни улички, цветните капаци на прозорците, уютните площади и десетките малки магазинчета и кафенета. Именно това направихме и ние.

В една от малките улички седнахме за вечеря, а аз отново продължих с традиционните гръцки ястия – поръчах си тарама и сувлаки. Сувлакито представлява мариновано пилешко месо, изпечено на шиш, което обикновено се сервира с пържени картофи, питка, пресни зеленчуци и сос. Безобразно вкусно хаха.

След вечерята продължихме още малко разходката из вечерна Керкира (Corfu Town / Κέρκυρα). Светлините постепенно озаряваха старите фасади, а тесните улички се изпълваха с хора. Имаше нещо много приятно в това просто да се разхождаш без конкретна посока и да се наслаждаваш на атмосферата на града. По тъмно поехме обратно към Агиос Георгиос, където приключи първият ни ден на Корфу (Corfu / Κέρκυρα).

Ден 2: Самолети, дворци и залез от Трона на Кайзера

На сутринта се събудихме отпочинали от дългия път предишния ден и заредени с енергия за още плажове и нови места.

Гръцката закуска – Тиропита и портокалопита (Tiropita & Portokalopita / Τυρόπιτα & Πορτοκαλόπιτα)

Важен детайл за престоя в Гърция е закуската да започне с гръцка баница – тиропита (Τυρόπιτα). Това е любимата ми закуска, а за разлика от нашите баници, в южната ни съседка тя не е толкова мазна, а вътрешността е пълна с вкусно сирене фета, увито в тънки кори. Близо до градчето, точно на главния път, се намира пекарната ΚΑΒΒΑΔΙΑΣ Αρτοποιείο, в която предлагат различни традиционни печива. Ако обичате сладки десерти, задължително опитайте и моя фаворит – Портокалопита (Portokalopita / Πορτοκαλόπιτα). Ако трябва да я сравня с нещо българско, бих казал, че наподобява реване, но с наситен аромат на портокал. Не мога да опиша вкуса – просто трябва да се опита.

Закусихме една идея по-късно и се отправихме към плажа. В ранния следобед, към 16 часа, приключихме със събирането на витамин D и заситихме стомасите с късен обяд. Този път се спрях на нещо по-лекичко, но все така вкусно – гръцка салата.

Мостът Канони-Перама (Kanoni-Perama Bridge / Γέφυρα Κανόνι-Πέραμα)

Приключението продължи с една интересна точка на Корфу (Corfu / Κέρκυρα), която предлага уникалната възможност да гледаш… самолетите, които минават буквално над главата ти, преди да кацнат на летището. Това е мостът Канони-Перама (Kanoni-Perama Bridge / Γέφυρα Κανόνι-Πέραμα), който се намира непосредствено до пистата на Международното летище Корфу „Йоанис Каподистриас“ (Διεθνές Αεροδρόμιο Κέρκυρας Ιωάννης Καποδίστριας). Мястото е добре познато сред любителите на авиацията от цял свят. Дори в Google Maps е отбелязано като Corfu Airport Planespotting Spot (Σημείο Θέασης Αεροπλάνων). Заради близостта между пътя и пистата самолетите преминават на изключително малка височина над наблюдателите, което превръща всяко кацане в истинско зрелище.

Насладихме се на няколко полета. Признавам си, че за първи път наблюдавам кацане на самолет от толкова близко разстояние и буквално над главата си, въпреки че съм летял десетки пъти до различни дестинации. Определено това беше една от най-интересните спирки през целия престой на острова.

Дворецът Ахилион (Achilleion / Αχίλλειο)

Следващата спирка от втория ни ден на Корфу (Corfu / Κέρκυρα) беше неокласическият дворец от XIX век Ахилион (Achilleion / Αχίλλειο). Дворецът е построен между 1889 и 1891 година по желание на австрийската императрица Елизабет Баварска, по-известна като Сиси. След трагичната смърт на единствения ѝ син – престолонаследника Рудолф, тя търси място далеч от политическия живот и избира именно Корфу (Corfu / Κέρκυρα), където открива спокойствие сред природата. Не е случайно, че дворецът носи името Ахилион. Императрицата била силно впечатлена от древногръцката митология, а любимият ѝ герой бил Ахил. Това личи навсякъде из комплекса – от статуите и декоративните елементи до картините и надписите.

Една от най-известните забележителности е внушителната мраморна статуя „Умиращият Ахил“, която показва героя в последните мигове от живота му след смъртоносната рана в петата. По-късно, когато германският кайзер Вилхелм II купува двореца, той добавя друга впечатляваща статуя – „Побеждаващият Ахил“, изобразяваща героя като силен и непобедим воин. Именно тези две произведения символизират различния поглед на двамата собственици към легендарния герой.

Самият дворец впечатлява с красивите си градини, палмовите алеи и панорамните гледки към Йонийско море. Дори и да не сте любители на историята, само разходката из парка си заслужава отделеното време. Любопитен факт е, че Ахилион (Achilleion / Αχίλλειο) е използван като снимачна локация във филма за Джеймс Бонд “For Your Eyes Only” (1981).

И ако си мислите, че с това ще приключим разказа от 7 юни – категорично не.

Тронът на Кайзера (Kaiser William II Observatory / Παρατηρητήριο Κάιζερ Γουλιέλμου Β’)

Един истински любител на залезите трябва да отиде на точната локация, за да види последните слънчеви лъчи. И… точно това направихме. Едно от най-популярните места, от които да наблюдаваш залеза на остров Корфу (Corfu / Κέρκυρα), е панорамна площадка, известна като Тронът на Кайзера или Kaiser William II Observatory (Παρατηρητήριο Κάιζερ Γουλιέλμου Β’). Името идва от германския кайзер Вилхелм II, който след закупуването на двореца Ахилион често посещавал това място, за да се наслаждава на гледката към острова и морето. Днес площадката предлага почти 360-градусова панорама, от която при ясно време се виждат голяма част от Корфу (Corfu / Κέρκυρα), Йонийско море и дори бреговете на Албания.

Гледката е неописуема. Паркирането обаче е трудно, особено по залез, когато десетки хора се събират, за да наблюдават този специален момент от деня. За мен това определено беше едно от местата, които няма как да пропуснеш, ако посещаваш острова.

Агиос Гордиос (Agios Gordios / Άγιος Γόρδιος)

Пътуването ни продължи с вечеря в друго градче на морския бряг – Агиос Гордиос (Άγιος Γόρδιος). То е известно със своя широк пясъчен плаж, стръмните зелени склонове около него и красивите залези, които всяка вечер привличат туристи и местни жители. Макар и сравнително малко, селцето предлага множество семейни таверни и спокойна атмосфера. В него се намира една таверна с изключително висока оценка в Google Maps (4,9), която безспорно оправда очакванията ни – Sebastian’s Family Hotel & Taverna.

Тук вече избрах любимите ми морски деликатеси – пълнени калмари, с разядка тарама и гръцка питка. Десертът естествено беше Портокалопита. Не мога да опиша вкуса. То просто трябва да се опита!

Вторият ден на Корфу (Corfu / Κέρκυρα) приключи по същия начин, по който започна първият – с усещането, че островът има още много какво да покаже. А най-хубавото беше, че знаехме – утре ни очаква нов залез и ново място, от което да го наблюдаваме.

Ден 3: От плажа до „покрива“ на Корфу (Corfu / Κέρκυρα)

Излишно е да повтарям как започна този ден – гръцка баница, вкусно кафе и ново събиране на витамин D на плажа. Трябваше да е ден за пълна почивка и без ново пътуване, но изпуска ли се залезът? Ами… не! Набелязах си място, което не очаквах, че разкрива чак такива гледки, но ето, че е факт. А кое е мястото?

Връх Пантократор (Mount Pantokrator / Παντοκράτορας)

Връх Пантократор (Mount Pantokrator / Παντοκράτορας) – най-високата точка на остров Корфу (Corfu / Κέρκυρα) с височина 917 метра, от която се разкрива панорамна гледка към почти целия остров, Йонийско море, бреговете на Албания и, разбира се, към залеза. До върха води тесен, но асфалтов път, който преминава през няколко малки планински села и множество серпентини. Колкото повече се изкачвахме, толкова по-впечатляващи ставаха гледките към крайбрежието.

На върха се намира Манастирът Пантократор (Ιερά Μονή Υψηλού Παντοκράτορος). Първият манастир е построен още през XIV век, но след разрушенията през следващите столетия е възстановен в началото на XVII век. И до днес той е действащ православен манастир и посреща посетители, които освен да разгледат църквата, могат да се насладят и на една от най-красивите панорами на острова. Наблизо се издигат и няколко телекомуникационни, радио- и телевизионни антени, които се виждат още отдалеч и ясно показват, че това е най-високата точка на Корфу (Corfu / Κέρκυρα).

А гледката ли? Ами и тя е неописуема! За разлика от „Трона на Кайзера“, тук почти нямаше други ентусиасти, а безспорно мястото предлага още по-впечатляващ поглед към залеза. Разбира се, маршрутът дотук е доста по-дълъг, все пак изкачваш почти цялата височина на острова с автомобил, но определено си заслужава. При ясно време от върха могат да се видят не само Корфу (Corfu / Κέρκυρα) и континентална Гърция, но и голяма част от южното крайбрежие на Албания. Именно тази комбинация от море, планина и залязващо слънце превърна Пантократор в едно от любимите ми места на острова.

Спартилас (Spartilas / Σπαρτυλας)

Ако все пак решите да посетите върха, задължително трябва да спрете за вечеря в ресторант ΕΣΤΙΑΤΟΡΙΟ ΑΓΝΑΝΤΙΟ, който се намира при серпентините на селцето Спартилас (Spartilas / Σπαρτυλας). Любопитен факт е, че селото често е наричано „Прозорецът към Корфу“, защото е разположено на около 400 метра надморска височина и предлага впечатляваща гледка към източното крайбрежие на острова и Йонийско море. Точно поради тази причина и ресторантът си заслужава. Храниш се, а пред теб се разкрива гледка, която трудно може да бъде описана с думи.

След няколко дни, изпълнени с плажове, тесни улички, исторически забележителности и вкусна гръцка кухня, осъзнах, че Корфу (Corfu / Κέρκυρα) не е просто морска дестинация. Само за няколко десетки минути можеш да се озовеш от морското равнище почти на покрива на острова и да наблюдаваш как слънцето бавно потъва зад хоризонта. И точно това прави остров Корфу (Corfu / Κέρκυρα) толкова различен.

Ден 4: Най-красивите заливи на острова

Последният ден от престоя ни на Корфу (Corfu / Κέρκυρα) е факт, а за „черешка“ си бяхме запазили може би най-красивия залив и плаж на този остров.

Порто Тимони (Porto Timoni / Πόρτο Τιμόνι)

Порто Тимони (Porto Timoni / Πόρτο Τιμόνι) е каменист плаж, разположен между два малки залива с кристално чиста вода, а до него се стига единствено пеша по стръмна пътека или с лодка. Именно това го прави толкова специален. Погледнат от високо, Порто Тимони изглежда като тясна ивица земя, разделяща два залива с различни нюанси на синьото. Това е едно от най-сниманите места на Корфу (Corfu / Κέρκυρα) и със сигурност присъства в почти всеки туристически пътеводител за острова.

Последната точка, до която може да се стигне с автомобил, е селцето Афионас (Afionas / Αφιώνας). Разбира се, има платен паркинг, но заради огромния интерес към плажа той почти винаги е пълен. Маневрирането е трудно, а уличките са толкова тесни, че на места разминаването на два автомобила е истинско изпитание. Въпреки тези предизвикателства гледката към залива си заслужава всяка минута.

Насладихме се на Порто Тимони от високо, включително и с дрона, но не слязохме до плажа, защото пътеката изисква доста ходене, а в тази жега предпочетохме да разгледаме още няколко места на острова. Честно казано, изобщо не съжалявам. Понякога най-хубавата гледка не е от самия плаж, а именно от високите скали над него.

Хелидони (Helidoni Viewpoint / Θέα Χελιδόνι)

По път към следващия плаж спряхме на Helidoni Viewpoint (Θέα Χελιδόνι), откъдето се разкрива невероятна гледка към залива Агиу Георгиу (Agiou Georgiou Bay / Όρμος Αγίου Γεωργίου). Мястото не е толкова известно сред туристите, но определено си заслужава кратката спирка. Ако разполагате с дрон, именно тук можете да заснемете едни от най-красивите панорами към западното крайбрежие на Корфу (Corfu / Κέρκυρα).

Лиападес (Liapades Beach / Παραλία Λιαπάδες)

Последният плаж от това кратко лятно приключение беше Лиападес (Liapades Beach / Παραλία Λιαπάδες), разположен в едноименния залив Liapades Bay (Όρμος Λιαπάδων). Плажът е сравнително малък и каменист, но водата е изключително чиста, а околните скали създават усещането за закътано място далеч от големите курорти. Преди това спряхме в селцето за пилешки гирос. Понякога именно тези малки семейни заведения оставят най-хубавите спомени. Без излишен лукс, без претенции, но с прясно приготвена храна и огромни порции.

След няколко часа релакс беше време за последната вечеря на острова.

Последната вечер в Агиос Георгиос (Agios Georgios / Άγιος Γεώργιος)

Гръцката вечеря, с която сложихме финал на тази ваканция беше в градчето, където беше и нощувката ни – Агиос Георгиос (Agios Georgios / Άγιος Γεώργιος). Аз избрах грилован октопод с тарама. Таверната Kafesas ни беше препоръчана от хазаина като едно от най-добрите места за вечеря в района, но честно казано не останах особено впечатлен от храната. За сметка на това обстановката беше много приятна – уютна дървена къща на два етажа с любезен персонал и спокойна атмосфера. Понякога и това е достатъчно, за да завърши един ден по хубав начин.

Вечерта мина неусетно. На следващата сутрин ни очакваше ранно ставане, фериботът обратно към континентална Гърция и още едно място, което отдавна беше в списъка ми – Метеора.

Обратно към България с кратка спирка в Метеора (Meteora / Μετέωρα)

Нямаше как да си тръгнем от Гърция и аз да не хапна за пореден ден гръцка закуска и любимата Портокалопита. Фериботът от Лефкими (Λευκίμμη) за Игуменица (Ηγουμενίτσα) ни беше в 11:30 часа, а палубата му за пореден път откриваше хоризонт към наситено сините води на Йонийско море. Самото плаване отново мина неусетно, а докато островът постепенно оставаше зад нас, вече си мислех колко много места успяхме да посетим само за няколко дни. След слизането от ферибота поехме на изток към последната спирка от това пътешествие – Метеора (Meteora / Μετέωρα).

Метеора (Meteora / Μετέωρα)

Името „Метеора“ означава „висящи във въздуха“ – напълно заслужено определение за една от най-впечатляващите природни и духовни забележителности в Гърция. Преди милиони години районът е бил дъно на древно море. Постепенно природните процеси оформят гигантските скални колони, които днес се извисяват на повече от 300 метра над околната равнина. Именно върху тях, между XIV и XVI век, православните монаси изграждат едни от най-впечатляващите манастири в света. Някога те били общо 24, а днес действащи са само шест. От 1988 година Метеора е част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО и ежегодно привлича стотици хиляди посетители.

Манастирът Варлаам (Holy Monastery of Varlaam / Ιερά Μονή Βαρλαάμ)

Пристигнахме следобед и част от манастирите вече бяха затворени, но въпреки това успяхме да посетим Манастира Варлаам (Holy Monastery of Varlaam / Ιερά Μονή Βαρλαάμ). Първият отшелник, който се установява върху тази скала, е монахът Варлаам още през XIV век. Десетилетия по-късно мястото остава необитаемо, докато през XVI век двамата братя монаси Теофан и Нектарий Апсарас изграждат днешния манастир.

В него се съхраняват ценни икони, ръкописи, старопечатни книги и малък музей, който разказва историята на монашеския живот в Метеора. Впечатление правят и огромните дървени макари, използвани в миналото за изкачване на хора и строителни материали до върха на скалата – време, когато не е съществувал път, а единственият начин да достигнеш манастира е бил с въжета и мрежи. Макар да имахме ограничено време, още с първите крачки разбрах защо това място е толкова известно по света. Огромните скални масиви, разпръснатите върху тях манастири и усещането за тишина създават атмосфера, която трудно може да се сравни с друго място.

Имаше силен вятър, затова дронът успя да заснеме само малка част от манастирите. Със сигурност този район трябва да бъде разгледан много по-обстойно и в рамките на поне два или три дни. Затова още отсега си го поставям сред местата, на които задължително искам да се върна. Само че следващия път бих избрал по-хладните месеци. Макар да беше едва началото на юни, жегата беше доста сериозна и определено правеше обиколката на района по-изморителна.

Няколко дни, които бих повторил

Това беше една от най-интересните ми морски почивки. Да, кратка – само няколко дни. Но за това време успяхме да обиколим почти целия остров Корфу (Corfu / Κέρκυρα), да открием красиви плажове, впечатляващи гледки, исторически места и, разбира се, да опитаме куп вкусна гръцка храна. Най-силно впечатление обаче ми направиха залезите. Всеки ден ги наблюдавахме от различно място. От тесните улички на Керкира, от Трона на Кайзера, от върха на Пантократор… и всеки път изглеждаха различно. Може би именно това ще помня най-дълго от това пътуване.

Корфу (Corfu / Κέρκυρα) се оказа много повече от плажен остров. Само за половин час можеш да се преместиш от морския бряг високо в планината, след още малко да се разхождаш из град с венецианска архитектура, а вечерта да вечеряш в малка семейна таверна с гледка към морето.

Дали бих се върнал? Без никакво съмнение. Все още ми останаха места, които не успях да посетя, плажове, до които не стигнах, и залези, които не успях да заснема. А това за един пътешественик е най-хубавото. Защото означава, че вече има още една причина някой ден отново да поеме към Корфу (Corfu / Κέρκυρα).

Галерия със снимки от остров Корфу (Corfu / Κέρκυρα) и Метеора (Meteora / Μετέωρα)