Transalpina – кралският път в Румъния!

През лятото на 2024-а поех на пътешествие в северната ни съседка Румъния. Първата ми спирка беше Transalpina (DN67C) – 148-километров път между Novaci и Sebeș на около 4 часа от „Дунав мост 2“ при Видин.

Алпийската му част е затворена за движение между 21:00 и 07:00 часа, както и през по-голяма част от годината, заради екстремна опастност от лавини. Отворен е приблизително от средата на Май до средата на Октомври, в зависимост от снежната покривка. Това е един от най-високите пътища в страната с внушителните 2 145 м.н.в. Този участък се намира между върховете Păpușa (2 136 м.) и Urdele (2 228 м.). От южната страна на Transalpina се намира ски курортът Rânca.

Пътуването ми започна с бързо и безпроблемно минаване по моста „Нова Европа“ или по-познато като „Дунав мост 2“ между Видин и Calafat. След него се шофира малко над 200 км. като се минава през Craiova и се стига до началото на DN67C или по-известен като Transalpina и градчето Novaci. В него са и последните бензиностанции, затова е препоръчително да заредите до горе. (В Румъния винаги съм зареждал на Rompetrol и от местните знам, че тази верига поддържа високо качество на горивата). Направих кратка почивка в началния град, за да заредя и да си измия колата. В Novaci има автомивка на самообслужване със страхотни препарати и финално изплакване с пречистена вода, за да не остават следи по автомобила.

Продължих към мястото, където нощувах – в „младия“ ски курорт Rânca. Избрах си Cabana Parang – хижа, която предлага страхотни условия, уютна стая и пуснато парно (да, на 10 август, температурата през нощта падаше до 12 градуса). Гледката от терасата е успокояваща и е перфектно място за релакс и почивка през лятото.

След настаняване се отправих към най-високата част на пътя, където на скалите има и таблета на Transalpina с надпис „The road between clouds – The King’s road“ (в превод „Пътят между облаците – Кралският път“). На него е указана и надморската височина от 2 145 метра. Острите завои и спиращите дъха гледки са от подножието на върховете Păpușa и Urdele. Много туристи спират, за да снимат, но трябва да се внимава, тъй като участък е свлачищен.

10-тина километра след Rânca, в северна посока, се намира т.н. „Гледка Трансалпина“, където освен паркинг, има зона за хапване (правят изключително вкусни и големи мекици), магазинчета за сувенири и широка поляна. Тук е и мястото, от което изчаках залеза, за да се насладя на последните за деня слънчеви лъчи, които озаряват върховете на Карпатите. Срещнах много хора с каравани, които бяха избрали да нощуват „под звездите“ на спокойствие, чист въздух и … хладни нощи през август (към 21:00 часа градусите бяха едва 12). Първата ми вечер в Румъния приключи с връщане в хижата, където вечерях и се наслаждавах на спокойствието, което Transalpina и ски курортът предлагат.

На следващата сутрин се събудих в 06:00 часа, за да посрещна изгрева. Локацията, която предварително си бях избрал, е след последния завой в подножието на връх Păpușa. Имаше и други ентусиасти, които пътуваха толкова рано, макар официално пътят да е затворен по това време на денонощието. Гледката определено си заслужава, защото при ясно време може да се види голяма част от Южна Румъния, река Дунав, както и части от Дунавската равнина и по-специално Северозападна България.

Отправих се към закуска и топло кафе в хижата и се подготвих да продължа своето пътуване по останалата част от Transalpina. Към обяд бях на Гледката, където хапнах вкусни мекици, купих магнитчета и продължих на север. Само на 16 км. от Rânca пътят продължава между високи иглолистни дървета с остри завои и зашеметяваща красота.

Минава през няколко места за почивка и планински ресторанти, около които винаги е трудно разминаването заради много неправилно паркирали туристи. В района на женския манастир Obârșia Lotrului и населено място със същото име приключва „алпийската част“ на пътя, която е заторена през снежните месеци. Още 20-тина километра и се разкрива гледка от бреговете на язовир Oașa. По язовирната стена отново има десетки спрели автомобили, въпреки забраната за паркиране и престой, обозначена с няколко знака, и минавато е затрудено.

Поредица от малки и красиви населени места допълва Transalpina до крайната му точка – град Sebeș. Оттам по магистрала А1 се придвижих към Sibiu, където бяха следващите 2 нощувки. Скоро информация и за останалите локации, които посетих от лятната ми обиколка на Карпатите.