Задар или градът, в който морето свири, а залезът се превръща в спектакъл (Zadar, Croatia)

След пленителната красота на Дубровник (Dubrovnik) и разходката сред историята, природата и сцените от „Игра на тронове“ (Game of Thrones) се отправихме към Задар (Zadar). Той е следващата дестинация от „Балканско пътуване – част 1“. Шофирането е около четири часа и минава по открития през 2022 г. Пелешки мост (Pelješki most / Pelješac Bridge). С изграждането му пътуването по хърватското крайбрежие е значително улеснено и вече не се налага транзитно преминаване през територията на Босна и Херцеговина, както е било преди това. Само няколко километра след моста обаче се намира едно уникално място, на което за първи път опитах един плод и… се влюбих в него!

Делтата на Неретва и 15 килограма кумкуат

Делтата на река Неретва (Delta rijeke Neretve / Neretva River Delta) е един от най-плодородните райони на Хърватия. Това е и една от най-значимите влажни зони в страната, включена в списъка на Рамсарската конвенция за влажните зони с международно значение. Пейзажът тук е доста различен от голяма част от скалистото адриатическо крайбрежие. Реката се разделя на ръкави и канали, а между тях се простират обработваеми земи и овощни градини. Плодородните алувиални почви, изобилието от прясна вода и голямото количество слънце са превърнали долината в един от най-важните земеделски райони в тази част на Хърватия.

Особено характерни са цитрусите. Долината е най-важният район за производство на мандарини в страната, но тук се отглеждат още лимони, портокали, клементини, грейпфрут и, както разбрах лично, кумкуат.  И това се вижда директно от пътя. Около него има десетки местни производители, които продават плодове направо от района.

Точно тук за първи път опитах кумкуат. Виждал съм този плод и в българските супермаркети, но никога не бях купувал. Малък е, прилича на миниатюрен портокал, но за разлика от повечето цитруси се яде заедно с кората. Именно комбинацията между сладката ароматна кора и по-киселата вътрешност му придава толкова специфичния вкус.

Е, след кратката спирка в този магичен район си тръгнахме с може би 15 килограма кумкуати. Хем да хапваме по пътя, хем да занесем на близките в България. Малко прекалихме ли? Вероятно. Съжалявам ли? Не. 😄

Задар (Zadar), който трябваше да бъде просто междинна спирка

Няколко часа по-късно вече бяхме в Задар (Zadar). Признавам си, че този град избрахме просто като междинна спирка по по-нататъшния ни маршрут от „Балканско пътуване – част 1“, а именно Дубровник, Плитвишки езера и Загреб. Но изобщо не съжаляваме. Тук открихме още нещо специално, за което ще разкажа малко по-надолу. Отправихме се пеша към Стария град. Времето беше доста топло за началото на април и тръгнахме леко облечени.

Първата ни спирка беше Площадът на петте кладенеца (Trg pet bunara / Five Wells Square). Името му изобщо не е туристически маркетинг. Петте каменни кладенеца действително са там и са част от система, изградена през 1574 г., когато по време на османската заплаха на мястото на част от отбранителния ров е създадена голяма цистерна за питейна вода. Запазени са и части от някогашния акведукт, който доставял вода от Вранското езеро.

От площада решихме да влезем за кратка разходка в парка „Кралица Йелена Мадиевка“ (Perivoj kraljice Jelene Madijevke / Queen Jelena Madijevka Park). Това не е просто поредната зелена площ в центъра. Паркът е създаден върху бастион от някогашните укрепления на Задар (Zadar) и е първият обществен парк в града. Каменните останки от отбранителната система, съчетани с много цветя, зеленина и поддържани пътеки, го правят приятно място за кратко откъсване от каменните улици на Стария град.

През Земната порта към Стария град

След това се потопихме в историята, минавайки през един от най-впечатляващите входове към Стария град, Земната порта (Kopnena vrata / Land Gate). Тя е част от укрепителната система на града и е построена през XVI век по време на венецианското управление. Именно укрепленията на Задар (Zadar) са включени в транснационалния обект на ЮНЕСКО, посветен на венецианските отбранителни съоръжения от XVI и XVII век.

Портата е разпознаваема с трите си отвора, един голям централен и два по-малки странични. Над тях се вижда крилатият лъв на Свети Марко, символът на Венецианската република. И само за няколко крачки преминаваш от зеления парк и укрепленията към тесните каменни улици на историческия Задар (Zadar).

Църквата „Св. Донат“ и две хилядолетия история под краката

Продължихме по тесните каменни улички и ето ни пред един от най-разпознаваемите символи на града, църквата „Св. Донат“ (Crkva sv. Donata / Church of St Donatus). Кръглата масивна постройка е трудно да бъде объркана с друга. Построена е през IX век и първоначално е носела името „Света Троица“. По-късно получава името на епископ Донат, с когото е свързано и изграждането ѝ. Днес тя вече не се използва за богослужения, но заради необикновената си акустика се превръща в пространство за концерти и музикални събития. А около нея буквално лежи много по-стар пласт от историята.

Римският форум (Rimski forum / Roman Forum) започва да се оформя още по времето на първия римски император Октавиан Август. В Античността това е било сърцето на обществения живот. Тук са се срещали войници, търговци, администратори и жители на древния град. Форумът е бил заобиколен от портици, а под тях са се намирали магазини и различни търговски помещения.

Днес няма огради, които да го превръщат в някаква далечна музейна експозиция. Останките са част от градското пространство и можеш просто да се разхождаш покрай камъни, които стоят тук от времето на Римската империя. Именно съчетанието между масивната ранносредновековна църква и останките от римския град прави тази част на Задар (Zadar) толкова фотогенична.

Един малък кей с голяма гледка

След това стигнахме до крайбрежието и малкия кей при Обала Петра Крешимира IV (Obala Petra Krešimira IV). На картата крайната му точка може да се срещне просто като Jetty Head, но всъщност няма нужда да му измисляме някаква грандиозна история. 😄 Това е един от онези малки детайли от разходката, които си заслужават точно заради гледката. Кеят навлиза навътре в морето и позволява да се отдалечиш достатъчно от брега, за да погледнеш обратно към силуета на Стария град. Мястото е много подходящо за снимки, особено в късния следобед, когато светлината започва да става по-мека. А малко по-нататък по крайбрежната алея ни очакваше първата голяма изненада на Задар (Zadar).

Когато морето започне да свири

„Поздрав към слънцето“

В края на крайбрежната алея, непосредствено до Морския орган, е изграден „Поздрав към слънцето“ (Pozdrav Suncu / Greeting to the Sun). На пръв поглед през деня виждаш голям кръг, вграден в настилката. Инсталацията е с диаметър 22 метра и е изградена от 300 многослойни стъклени соларни панела. През деня те събират слънчева енергия, която след залез се използва за светлинната инсталация.

Така двете съвременни забележителности на Задар (Zadar) всъщност работят чудесно заедно. Морето създава музиката, а слънцето осигурява енергията за светлината. От това място е и една от най-добрите точки за наблюдение на залеза. И… ще я проверим малко по-късно, когато настъпи този момент.

Дори пътните знаци могат да се усмихват

В Задар (Zadar) детайлите могат да те изненадат и… усмихнат. На кръстовището на Истарска обала (Istarska obala) и улица „Луке Йелича“ (Ulica Luke Jelića) има интересен пътен знак, показващ забранено навлизането на автомобили. Шофьорите знаят добре как изглежда той. Червен кръг с бяла хоризонтална лента по средата. Е, в Стария град на Задар (Zadar) някой е решил да го направи една идея по-интересен. Над бялата лента е добавено малко залязващо слънце.

Дребен детайл, който няма да попадне сред „10-те задължителни забележителности на Задар (Zadar)“, но точно такива неща понякога остават сред най-забавните снимки от едно пътуване.

Паркът на главите

Улица „Луке Йелича“ (Ulica Luke Jelića) е еднопосочна за автомобилите, но не и за пешеходците. По нея се отправихме към още едно интересно място, отбелязано на картите с любопитното име Парк на главите (Park of Heads). Името звучи малко странно, но когато стигнеш дотам, веднага разбираш откъде идва. Паркът е част от парк „Дева Мария на здравето“ (Perivoj Gospe od Zdravlja / Our Lady of Health Park), а сред зеленината му са разположени 16 бронзови бюста на заслужили личности, свързани с историята, културата и обществения живот на Задар (Zadar). Заради тях мястото е известно и като „Парк на славата“ (Perivoj od slave / Park of Glory).

Паркът се намира при площад „Три кладенеца“ (Trg tri bunara / Three Wells Square), непосредствено до църквата „Дева Мария на здравето“ (Crkva Gospe od Zdravlja / Church of Our Lady of Health).

Един от бюстовете, които снимах, е на Миховил Павлинович (Mihovil Pavlinović), хърватски политик и писател, живял между 1831 и 1887 г. Той е една от значимите фигури на хърватското национално движение в Далмация през XIX век и е бил депутат в Далматинския сабор.

През април паркът изглеждаше още по-красиво заради разцъфналите дървета. Розовите им цветове образуваха естествен фон зад бронзовите фигури и превърнаха това малко пространство в още една приятна изненада от разходката ни из Задар (Zadar).

Катедралата „Св. Анастасия“

Преди да седнем за вечеря посетихме и катедралата „Св. Анастасия“ (Katedrala sv. Stošije / Cathedral of St Anastasia). Това е най-голямата катедрала в Далмация и една от най-впечатляващите романски постройки в Задар (Zadar). Сегашният ѝ облик е оформен основно през XII и XIII век, но историята на храма започва много по-рано. На същото място е имало раннохристиянска базилика още през IV и V век. Първоначално тя е била посветена на свети Петър.

В началото на IX век епископ Донат получава мощите на мъченицата света Анастасия, наричана в Задар Стошия (Stošija), след което храмът приема нейното име. Този път не влязохме вътре, но и само фасадата си заслужава спирката. Каменната романска фасада с розетата и декоративните арки е достатъчно впечатляваща, за да напомни колко много исторически пластове са събрани на сравнително малката площ на Стария град.

Вечеря край пристанището

За вечеря избрахме един от по-изисканите ресторанти в Задар (Zadar), Kornat Restaurant, разположен непосредствено до пристанището. След целия ден пеша вече беше дошъл моментът просто да седнем, да си починем и да се насладим на вечерта. Чаша вино и ризото със скариди и манатарки бяха моят избор. Комбинацията може да звучи малко необичайно, но морският вкус на скаридите и ароматът на манатарките се допълваха страхотно. А и нямахме много време за проточване на вечерята. Предстоеше любимият ми момент.

ЗАЛЕЗЪТ!

Малко след 19:00 часа беше време отново да се отправим към Морския орган и „Поздрав към слънцето“, за да наблюдаваме красивите рисунки, които слънцето прави в края на всеки ден. И тук Задар (Zadar) има още една любопитна история. Сред най-известните почитатели на местните залези е режисьорът Алфред Хичкок (Alfred Hitchcock). При посещението си в Задар (Zadar) през 1964 г. той остава силно впечатлен от гледката към залязващото над Адриатика слънце. Историята за възхищението му от задарския залез и до днес е част от туристическата идентичност на града.

И вече разбирах защо. Освен с телефон, този момент успях да запечатам и с дрона. Стотици туристи гледаха залеза и се наслаждаваха на музика на живо, „изсвирена“ от вълните на морето. Слънцето постепенно се скриваше зад островите на хоризонта, докато Морският орган продължаваше да свири.

А когато падна нощта, дрончето видя и другото лице на Задар (Zadar). Под него светеха Старият град и крайбрежната алея, а пред всички тях беше „Поздрав към слънцето“. От високо инсталацията изглеждаше предимно синя, но долу, пред туристите, цветовете непрекъснато преливаха и се сменяха. И тогава вече беше ясно, че този град съвсем не е просто удобна точка за преспиване между Дубровник и следващата ни дестинация.

Градът, който трябваше да бъде просто спирка

Един град, избран просто за междинна спирка, успя да ни впечатли с начина, по който съчетава историята със съвременните си забележителности. От едната страна са Римският форум, „Св. Донат“, катедралата и старите крепостни стени. От другата са Морският орган и „Поздрав към слънцето“, които използват две от най-естествените дадености на Адриатика, морето и слънцето, за да създадат нещо напълно различно.

На сутринта с нови сили отново натоварихме багажите и поехме на път. Не ми се тръгваше от този град, в който спокойствието лъха от всяка уличка. Няма го шумът на пренаселените курорти, а само тишина и музиката на морето, ако отидеш при Морския орган. Уникално, наистина!

Но… и следващата дестинация е уникална. Само че не е сътворена от архитекти, инженери или артисти, а от природата. Плитвишките езера (Plitvička jezera / Plitvice Lakes). Посещавал съм ги и преди, но чак сега описвам преживяното при този природен феномен като част от „Балканско пътуване – част 1“. Следващата статия на www.andreydenovski.com ще е пълна с мнооого снимки. 😊

Галерия с всички снимки, които направих в Задар (Zadar):