Краят на една епоха: БДЖ пенсионира мотрисите от серия 32 след 56 години по българските релси
На 14 август 2026 година започва нова страница в историята на българските железници и едновременно с това приключва една от най-дългите истории на подвижен състав у нас. Днес новите електрически мотрисни влакове „Шкода“ влизат в редовна експлоатация. С тяхното пристигане идва и окончателният край за най-старите електрически мотриси на БДЖ – серия 32, наричани още „чамуги“, чиито последни действащи представители ще бъдат изведени от редовна експлоатация в следващите дни.
Така приключва епоха, започнала преди 56 години. Първите мотриси от серия 32 влизат в експлоатация в България през 1970 година, а последните са произведени през 1979 г. Повече от половин век по-късно те все още могат да бъдат срещнати с пътници по българските железопътни линии. Но вече за последно.
Последни срещи със серия 32
Само дни преди окончателното им пенсиониране успях да заснема два от последните действащи представители на серията. В събота, 8 август, това беше произведената през 1979 г. 32 145-5/32 146-3 на гарите Берковица и Монтана. На следващия ден, 9 август, на Централна гара София заснех 32 035-8/32 036-6, която в 17:40 ч. отпътува за Мездра като КПВ 20205. На табелата ѝ все още стои годината на производство: 1971. Мотриса на 55 години, която през август 2026 г. все още изпълнява редовен пътнически влак. Няколко дни по-късно започва смяната на поколенията.
Как започва историята на ЕМВ серия 32?
Историята ни връща в края на 60-те години на XX век, когато електрификацията на българската железопътна мрежа напредва и БДЖ се нуждае от електрически мотрисни влакове за крайградски и регионални пътнически превози. Решението идва от тогавашния СССР. Мотрисите са произведени в Рижкия вагоностроителен завод – РВЗ (Rīgas Vagonbūves Rūpnīca – RVR) в Рига, днешна Латвия. Заводското означение на модела е ЭР25 (ER25), модел 62-209. Има обаче една важна подробност. ЭР25 не е просто стандартен съветски електрически влак, който впоследствие е закупен от България. Моделът е създаден за Българските държавни железници.
Конструкцията използва решения от съществуващите мотрисни влакове ЭР9 и ЭР2 на Рижкия завод, но е приспособена към изискванията на БДЖ. Една от най-важните разлики е междурелсието. Вместо характерните за железниците в СССР 1520 мм, българските мотриси са предназначени за стандартното европейско междурелсие 1435 мм. Производството на ЭР25 продължава от 1969 до 1979 година, като за България са произведени общо 79 четиривагонни мотрисни влака, или общо 316 вагона. Първите влизат в експлоатация в БДЖ през 1970 година. Така започва история, която ще продължи повече от половин век.
Четири вагона, 316 места
Типичната серия 32 представлява четиривагонен електрически мотрисен влак. Съставът е: моторен головен вагон + два прикачни междинни вагона + моторен головен вагон. Именно двата крайни вагона с кабините осигуряват тягата на композицията. Всеки моторен головен вагон разполага със 70 седящи места, а всеки от двата междинни – с по 88. Така целият четиривагонен влак предлага общо 316 седящи места.
Дължината на всеки вагон е малко над 25 метра (25 090 мм), а широчината е 3450 мм. Масата на целия празен четиривагонен състав е приблизително 215 тона. Предвидена е и възможност два четиривагонни състава да бъдат свързани и управлявани по система за много единици, образувайки осемвагонен влак.
25 000 волта и конструктивна скорост 130 км/ч
Серия 32 е предназначена за електрифицираната българска железопътна мрежа и работи на 25 kV, 50 Hz променлив ток. Продължителната мощност на четиривагонната композиция е 1320 kW, а часовата достига 1680 kW. Конструктивната максимална скорост е 130 км/ч. През 2002 година обаче, вече след десетилетия експлоатация и натрупана амортизация, максималната експлоатационна скорост на серията е ограничена до 110 км/ч. Средното ускорение при потегляне до 80 км/ч е около 0,74 m/s².
За времето си тези характеристики превръщат серия 32 в напълно подходящо решение за крайградски и регионални влакове, при които честите спирания и потегляния дават сериозно предимство на мотрисния влак пред класическа композиция от локомотив и вагони.
От Подуяне и Горна Оряховица до голяма част от страната
Първоначално мотрисите са зачислени в депата Подуяне и Горна Оряховица. С развитието на електрификацията обаче тяхното присъствие постепенно се разширява. През дългогодишната си експлоатация серия 32 е свързана с депата в София, Горна Оряховица, Пловдив, Варна, Стара Загора и Бургас и обслужва множество крайградски и пътнически влакове по електрифицираната железопътна мрежа.
За няколко поколения българи тези мотриси се превръщат в част от ежедневното пътуване – до работа, училище или университет, между малките населени места и големите градове. През годините външният им вид се променя, композициите преминават ремонти, сменят се отделни елементи и окраски, но основната конструкция остава разпознаваема повече от половин век.
Серия 33 – наследникът на познатата 32-ка
Към края на 80-те години се появява необходимост от още подобни мотриси. Производството на оригиналния ЭР25 вече е прекратено и за България е разработен негов наследник – ЭР33, получил в БДЖ означението серия 33. Новият модел използва голяма част от концепцията на серия 32, но включва редица изменения и подобрения. Така в продължение на години сериите 32 и 33 работят паралелно и се превръщат в характерна гледка по електрифицираните линии на страната.
Появата на Siemens Desiro започна смяната на поколенията
Истинската промяна започва през първото десетилетие на XXI век. С доставката на новите мотрисни влакове Siemens Desiro, получили в БДЖ серии 30 и 31, постепенно започва изместването на старите рижки мотриси от част от маршрутите. Това обаче не означава края на серия 32.
Напротив, десетки години след очаквания експлоатационен живот част от композициите продължават да бъдат необходими на БДЖ. С годините броят им постепенно намалява заради повреди, амортизация, липса на части и бракуване, но отделни представители продължават да излизат в редовна експлоатация чак до 2026 година. И именно това прави историята им толкова необичайна.
32 145/146 – представител на последната година от производството
ЕМВ 32 145-5/32 146-3, която заснех на 8 август в Берковица и Монтана, е произведена през 1979 година – последната година от производството на ЭР25. Към август 2026 г. композицията е зачислена в София и продължава да фигурира сред действащите представители на серията. Това означава приблизително 47 години служба. Почти половин век след напускането на завода в Рига тя все още може да бъде видяна по българската железопътна мрежа.
32 035/036 – 55 години и все още с пътници
Още по-впечатляващ е случаят с 32 035-8/32 036-6. Мотрисата е произведена през 1971 година. На 9 август 2026 г. я заснех на Централна гара София, откъдето в 17:40 ч. замина за Мездра като КПВ 20205. Това означава, че по време на това пътуване зад гърба си композицията има 55 години. И не става дума за музеен експонат, демонстрационно пътуване или възстановка. Става дума за редовен пътнически влак.
Вероятно именно това е най-показателният начин да бъде разказана историята на серия 32 – не чрез сухата дата „1970-2026“, а чрез факта, че през август 2026 г. човек все още можеше да си купи билет, да се качи на Централна гара София и да отпътува за Мездра във влак, произведен през 1971 година.
14 август 2026 г. – новите „Шкода“ поемат по българските релси
Днес, 14 август 2026 г., започва редовната експлоатация на новите електрически мотрисни влакове „Шкода“. Официалното им въвеждане в експлоатация е на Централна гара София от 11:15 ч., като в събитието участва министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев. Общо 20 нови нулевоемисионни мотрисни влака предстои поетапно да поемат по основни железопътни направления в страната. Доставката е на стойност 261,4 млн. евро без ДДС и е финансирана по Националния план за възстановяване и устойчивост. Според Министерството на транспорта и съобщенията това е най-мащабното обновяване на железопътния подвижен състав в България от повече от две десетилетия.
Новите влакове носят със себе си не само по-висока скорост и съвременно оборудване. Тяхното влизане в експлоатация позволява окончателното пенсиониране на най-възрастните електрически мотриси в парка на БДЖ. И така през август 2026 г. идва краят на серия 32.
Последните седем
Към последните дни от редовната им експлоатация от някогашните 79 произведени четиривагонни състава в движение са останали едва осем. Според актуалните данни на специализирания любителски сайт „Пътнически вагони / Passenger Wagons“ това са: 32 035/036, 32 119/120, 32 125/126, 32 127/128, 32 131/132, 32 137/138 и 32 145/146. Останалите 5 – 32 015/016, 32 029/030, 32 037/038, 32 069/070, 32 075/076 и 32 125/126 са отбелязани като изведен от експлоатация.
Именно две от последните седем действащи мотриси попаднаха пред обектива ми в последната седмица от тяхната повече от половинвековна история. Едната е сред най-късно произведените представители на серията. Другата е на 55 години.
Краят на една железопътна ера
Новите влакове са необходими. Това трудно може да бъде оспорено. Серия 32 е създадена в друга епоха и отдавна не може да предложи комфорта, достъпността, енергийната ефективност и технологиите, които трябва да бъдат стандарт за железопътния транспорт през 2026 година. Но краят ѝ заслужава да бъде отбелязан. Защото не си отива просто поредният модел влак. Серия 32 е част от българската железница в продължение на 56 години. Тези мотриси са превозвали родители, деца и внуци. Работили са през 70-те, 80-те и 90-те години. Преживели са края на социализма, прехода, началото на XXI век, появата на Siemens Desiro и още две десетилетия след това. Когато първите представители на серията започват да превозват пътници през 1970 г., човек трудно би могъл да си представи, че през август 2026 година техни събратя все още ще изпълняват редовни пътнически влакове.
Но точно това се случи. На 8 август 2026 г. 32 145/146 все още пътуваше до Берковица и Монтана. На 9 август произведената през 1971 г. 32 035/036 чакаше на Централна гара София своето отпътуване в 17:40 ч. за Мездра. Само пет дни по-късно, на същата гара, започва официалното въвеждане в експлоатация на новото поколение електрически мотриси на БДЖ. Едните идват. Другите си отиват. След повече от половин век, милиони изминати километри и поколения превозени пътници ЕМВ серия 32 се пенсионира. Характерният звук на старите рижки мотриси ще остане в спомените, снимките и видеозаписите, а самите те ще заемат мястото, което вече безспорно им принадлежи – в историята на българските железници.
1970-2026.
56 години по българските релси за ЕМВ серия 32.
Краят на една епоха.
Галерия със снимки от всички ЕМВ серия 32, които съм засичал през годините:
