Боровец през лятото – заслужава ли си? Категорично да! Един уикенд до Ястребец и хижа „Мусала“

В първия горещ уикенд на юли (4-5 юли) реших да се отправя на едно прохладно приключение в планината. Едно от най-близките места за тази цел е Боровец – курорт, който мнозина свързват единствено със зимата, ските и снега и може би незаслужено подценяват през лятото.

Още в началото ще поставя въпроса: „Боровец през лятото – заслужава ли си?“. А отговорът ми е повече от категоричен – да! Освен от чист въздух (а сред вековните борови гори това е истински рай) имах нужда и от малко релакс, затова избрах един от спа хотелите в курорта.

🏔️ Маршрут: София → Самоков → Боровец → Гондола „Ястребец“ → хижа „Мусала“ → Боровец → Сапарева баня → София
📅 Период: 4-5 юли 2026 г.
🛏️ Нощувки: 1 (Боровец)
🚶 Преход: от горната станция на лифта – около 3 часа в двете посоки
🥾 Трудност: лесна към средна, подходяща и за начинаещи туристи
🚡 Билет за лифта: 19€ двупосочно на човек
🌡️ Подходящ сезон: от края на юни до началото на октомври

От жегата в София към прохладата на Рила

След спокойно утро в столицата, в събота, на 4 юли, потеглих по живописния маршрут през Панчарево, язовир Искър и Самоков. Това винаги е бил един от любимите ми маршрути към Рила, защото още по пътя постепенно започваш да оставяш градския шум зад себе си.

Докато в социалните мрежи непрекъснато се говори колко скъпи са станали туристическият бранш и ресторантите, Самоков успя приятно да ме изненада. Планираната спирка беше нещо за хапване. Механа „При Соте“ остави чудесни впечатления както с вкусната храна, така и с напълно нормалните цени. Избрах си боб с карначета и супа от челядинки. Обстановката беше уютна и приятна. Настанихме се около 12:00 часа, когато все още имаше свободни места, но само час по-късно пред заведението вече се беше образувала сериозна опашка от желаещи да хапнат.

Един спокоен летен уикенд в Боровец

След кратката почивка поехме към финалните километри до Боровец. За нощувката бях избрал парк-хотел „Ela“. Приятно реновирано хотелче, разположено в близост до центъра на курорта. Спа зоната и басейнът не са големи, но са напълно достатъчни за един релаксиращ уикенд. Вечерята също ме изненада приятно, а закуската беше още по-добра. Качествени продукти, масло President и кафе от машини на Costa Coffee – нещо, което рядко се среща в хотелите и определено заслужава да бъде отбелязано.

Магическият залез над Боровец

Вечерта се разходихме из Боровец, а по-късно просто седнахме на терасата и се наслаждавахме на прохладния планински въздух. Малко преди залез слънце реших да вдигна дрона и определено не съжалих. Топлата вечерна светлина обагри боровите гори около курорта, а гледката от високо беше просто магическа. Честно казано, дотогава никога не бях се замислял колко красив може да бъде Боровец през лятото. Точно в такива моменти човек осъзнава, че планината има свой собствен ритъм и спокойствие, които трудно могат да бъдат описани с думи.

Залезите в планината винаги носят някакво особено усещане за спокойствие, а този определено ще остане сред любимите ми. Понякога точно такива моменти напомнят, че не е необходимо да пътуваш на хиляди километри, за да видиш нещо красиво. Определено се чувствах като нов човек.

Най-старият планински курорт в България

Малцина се замислят, че Боровец всъщност е най-старият планински курорт в България. Началото му е поставено още в края на XIX век като ловна резиденция на княз Фердинанд. По това време мястото носи името Чамкория, което в превод от турски означава „борова гора“ – име, което идеално описва атмосферата му и до днес. Разположен на около 1350 метра надморска височина по северните склонове на Рила, Боровец предлага прохлада дори в най-горещите летни дни. Именно това го прави толкова приятно място за бягство от жегата в София.

След ден, прекаран между сауна, басейн и чист планински въздух, човек наистина се чувства по съвсем различен начин. През нощта се наспах отлично и на следващата сутрин вече бях зареден с енергия за нови приключения.

С лифта към Ястребец

По план трябваше просто да се „повозим“ с кабинковия лифт до горната станция „Ястребец“. Кабинковият лифт е едно от най-емблематичните съоръжения в Боровец. Открит е през 1987 година и е с дължина близо 5 километра, като преодолява денивелация от над 1000 метра. Пътуването продължава около 25 минути и само по себе си е истинско преживяване. Двупосочният билет струваше 19€ на човек.

Още от кабинката гледките към красивите борови масиви на Рила започват постепенно да те омагьосват. След около 25 минути вече беше ясно, че само качване и слизане няма да ни бъдат достатъчни.

По пътеката към хижа „Мусала“

Затова поехме към един от най-приятните и сравнително леки преходи в района – този до хижа „Мусала“. Пътеката е добре маркирана и е подходяща дори за хора без особена планинска подготовка. Вървяхме бавно, спирахме често за снимки и просто се наслаждавахме на уникалната българска природа. След около час и половина достигнахме крайната цел. Хижа „Мусала“ се намира на 2389 метра надморска височина и е една от най-посещаваните хижи в Рила. Построена е през 20-те години на миналия век и днес е основна отправна точка за туристите, изкачващи най-високия връх на Балканите – връх Мусала (2925 м).

Мусаленските езера – едно от най-красивите кътчета на Рила

Непосредствено до нея се намира красивото Долно Мусаленско езеро. То е част от групата на Мусаленските езера – седем ледникови езера, образувани преди хиляди години. Районът около тях е едно от най-красивите високопланински места в България. В близост се намира и Мусаленската метеорологична станция. Това е най-високо разположената на Балканския полуостров.

По пътя преминахме и покрай Каменното езеро, което по това време на годината беше пълно с вода и дори леко преливаше през самата пътека. Въпреки това преминаването беше напълно безпроблемно. Нямаше как да не пусна дрона. Гледките от въздуха са просто неописуеми, но пък част от тях можете да видите в галерията по-долу. След кратка почивка и една вкусна боб чорба поехме обратно към Ястребец.

Рила така, както се вижда само от дрон

Още около час и половина по-късно вече бяхме отново на горната станция на лифта. Подарихме си още малко почивка. Порция пържени картофки със сирене струваше 7€, а едно наистина хубаво фрапе – 5€. Но пък гледката към Рила и чистият въздух правят преживяването още по-приятно.

През Сапарева баня към София

След това се отправихме обратно към Боровец. Но уикендът все още не беше приключил. Решихме да разнообразим връщането към София и този път избрахме маршрут през Сапарева баня. На изхода на Самоков спряхме, за да си купим местни картофи, а в Сапарева баня направихме кратка спирка за нещо средно между обяд и ранна вечеря.

Ресторант „Гейзера“, който се намира непосредствено до известния гейзер, беше с доста нормални цени. Самият гейзер е една от най-интересните природни забележителности в България и е единственият действащ фонтанен гейзер на Балканите. Температурата на водата достига около 103°C, а водният стълб може да достигне височина до 18 метра. Гейзерът е открит случайно през 1957 година по време на сондажи за минерална вода и днес е една от емблемите на Сапарева баня.

Късно следобед поехме обратно към София. Само ден по-рано градът изглеждаше уморителен и задушен от юлската жега и токсичния дим от разразилия се точно този уикенд пожар в склад за съхранение на боклук, а сега се връщахме заредени с много енергия, положително настроение и едно приятно напомняне, че понякога не е необходимо да пътуваш далеч, за да си подариш истинска почивка.

Един уикенд, който си заслужаваше

И ако някой все още се чуди: „Боровец през лятото – заслужава ли си?“ Отговорът ми е повече от категоричен – да. И може би дори повече, отколкото очаквах.

Галерия със снимки от Боровец, магията на Рила от района на хижа Мусала и няколко кадъра от Сапарева баня