Mostar – градът, който ме накара да се възхищавам и да плача в рамките на един ден (Мостар, Босна и Херцеговина)

Andrey Denovski

02/05/2026 12 Mins Read

294 Views

По пътя към Мостар (Mostar)

Вкусен местен бюрек, чаша Julius Meinl и отново на път. Река Дрина остана зад нас, но красивите гледки не приключват. Напротив – предстоеше ни един от най-запомнящите се дни от цялото „Балканско пътуване – част 2“.

Очакваха ни няколко часа път през сърцето на Босна и Херцеговина. Ако трябва да бъда честен, още тогава започвах да се влюбвам в тази страна. Планини, реки, безкрайна зеленина и пътища, които на места са толкова тесни, че човек инстинктивно намалява скоростта, но същевременно са отлично поддържани и правят пътуването истинско удоволствие. Избрахме маршрута през Гацко (Gacko). Вариантите до Мостар (Mostar) са няколко, но още след първите километри разбрахме, че сме направили правилния избор. Природата постоянно се променяше, а всеки следващ завой разкриваше нови гледки към планините на Босна и Херцеговина.

И точно когато си мислехме, че това ще бъде просто поредната красива спирка за снимки, попаднахме на място, което трудно може да бъде описано с няколко думи.

Долината на героите

На територията на Национален парк Сутеска (Nacionalni park Sutjeska) се намира монументалният мемориален комплекс „Долината на героите“ („Dolina heroja“/„Memorijalni kompleks Tjentište“) – едно от най-значимите места, свързани с Втората световна война в бивша Югославия.

Още от паркинга огромните бетонни монументи привличат погледа. Издигат се сред планините като нещо извънземно и дори леко сюрреалистично. Човек трудно може да прецени мащаба им, докато не застане непосредствено до тях. Мемориалът е посветен на Битката при Сутеска (Bitke na Sutjesci) – една от най-тежките битки, водени от югославските партизани по време на Втората световна война. В района загиват хиляди хора, а мястото и до днес се счита за символ на съпротивата срещу нацистката окупация.

Независимо как човек гледа на историята, няма как да остане безразличен пред подобен монумент. Тишината, планините и размерите на комплекса създават усещане за място, което заслужава уважение.

След кратка разходка и няколко снимки продължихме към Мостар (Mostar).

Първа среща с Мостар (Mostar)

Около два часа по-късно край пътя се появи гледка към крепостта Благай (Stari Grad Blagaj). За съжаление този път само я видяхме отдалеч. Още едно място, което влиза в моя списък „Трябва да посетя“.

Само няколко минути по-късно пристигнахме в Мостар (Mostar). Признавам си, че първите ми впечатления нямаха нищо общо с това, което очаквах. Представях си стар ориенталски град, а вместо това ни посрещнаха широки булеварди, модерни сгради и улици, които на места изглеждаха по-европейски дори от тези в София.

Още при първата разходка из града погледът ми непрекъснато прескачаше между минарета и църковни камбанарии. Те се издигаха на десетки места и напомняха за многовековното съжителство между различни религии и култури.

Настанихме се в Hotel MM Residence, който избрах основно заради добрите отзиви и наличието на паркинг. Това може да изглежда като дребен детайл, но в толкова посещаван град се оказа изключително полезно. След като оставихме багажа, веднага поехме към най-известната забележителност на Мостар (Mostar).

Старият мост (Stari Most) – символът на града

Колкото повече приближавахме стария град, толкова по-гъста ставаше тълпата. Още тогава разбрах, че Старият мост (Stari Most) е от онези места, които присъстват във всеки туристически маршрут на Балканите. Признавам си, че обикновено избягвам подобни свръхпопулярни локации, но има места, които просто трябва да се видят поне веднъж. И Старият мост (Stari Most) определено е едно от тях.

Построен през XVI век по време на Османската империя, мостът свързва двата бряга на река Неретва повече от четири столетия. Със своята елегантна каменна арка той се превръща в символ не само на Мостар (Mostar), но и на цяла Босна и Херцеговина.

Разгледахме го от всички възможни страни, снимахме го от различни гледни точки и, разбира се, преминахме по него. Тук обаче ще дам един практичен съвет. Ако сте дама и сте решили да посетите градчето с обувки на висок ток – по-добре си носете резервни. Настилката на моста е изключително гладка и хлъзгава, а наклонът е доста по-стръмен, отколкото изглежда на снимките.

От другата страна на Неретва започва Куюнджилук (Kujundžiluk) – старата търговска улица на града. Името Куюнджилук идва от турската дума за златар – напомняне за времето, когато тук са били разположени работилниците на местните майстори. Препълнена с туристи, разбира се. Но и невероятно красива. Навсякъде имаше ориенталски фенери, ръчно изработени сувенири, баклава, сладкиши и аромати на кафе. За момент човек забравя, че се намира в Европа. Всичко изглеждаше едновременно екзотично и познато. Топло и гостоприемно.

А ние вече умирахме от глад. След известно чакане успяхме да седнем в ресторант с директна гледка към стария мост. Опашката беше дълга, но си заслужаваше всяка минута. Хапнахме вкусно и продължихме разходката си из стария град.

Тогава обаче денят неочаквано промени посоката си.

Музеят, който ме остави без думи

До този момент Мостар (Mostar) беше красив град с впечатляваща архитектура и приятна атмосфера. Само няколко минути по-късно щях да разбера, че зад тази красота се крие една от най-болезнените истории на Балканите. Посетихме Музея на жертвите на войната и геноцида 1992–1995.

Признавам си, че до този момент знаех сравнително малко за войната в Босна и Херцеговина. Бях чувал за нея, разбира се, но никога не бях навлизал в подробности. След посещението на музея това се промени. Пишейки тези редове, отново ми е трудно да подредя мислите си и сълзите просто започват да се стичат…

Вътре могат да се видят фотографии, свидетелства, лични истории и мултимедийни материали, които показват една от най-мрачните страници в съвременната история на Балканите.

Сред експозициите са и кадри от разрушаването на Старият мост (Stari Most) през ноември 1993 година – момент, който шокира света и се превръща в един от символите на войната в Босна и Херцеговина. Това, което не знаех до посещението на музея, е колко трудно всъщност е бил унищожен мостът. Построен през XVI век и устоял повече от четири столетия, той е бил подложен на продължителен обстрел. По различни данни по него са изстреляни над 60 снаряда, преди на 9 ноември 1993 година емблематичната каменна арка да рухне във водите на Неретва. Гледайки кадрите, човек осъзнава, че не е разрушен просто мост. Унищожена е връзка между двата бряга на града, част от историята му и символ, който поколения наред е свързвал хора, култури и търговски пътища.

Най-силният момент за мен беше запазеното мазе, използвано като убежище от местните жители. Там човек не просто чете историята. Той я усеща. На стълбите към него е изписано послание, което трудно може да бъде забравено:

„Когато справедливостта възтържествува, очите на жертвите ще се затворят.“

Трудно е да продължа с позитивна част след като се запознах в детайли с историята на тази война и всичко, което хората са преживели. Някои места просто остават с теб. Това беше едно от тях.

Вечерен Мостар (Mostar)

За да си поемем въздух и да се върнем в настоящето, седнахме в традиционно кафене и опитахме местното босненско кафе. След това се върнахме до хотела, преоблякохме се и малко преди залез отново поехме към стария град.

Този път атмосферата беше различна. Часът беше около 19:00, а туристите вече бяха значително по-малко. Мостар (Mostar) сякаш беше станал по-спокоен. По-красив. По-истински. На различни места все още можеха да се видят надписи „Don’t Forget“ (в превод „Не забравяй“). Кратки думи, които напомнят колко важно е миналото да не бъде забравяно.

За вечеря избрахме Urban – Taste of Orient. Без колебание мога да кажа, че това безспорно е любимото ми заведение в Мостар (Mostar). Разположено непосредствено до Централната джамия на Мостар (Koski Mehmed-pašina džamija) и с една от най-красивите гледки към стария мост, мястото предлага точно онова усещане, което човек търси на Балканите – добра храна, приятна атмосфера и гледка, която не искаш да напуснеш.

Поръчах си чебапчета и доматена крем супа. Звучи просто. Но беше великолепно. Светлините постепенно обгръщаха стария мост, а отраженията им във водите на Неретва превръщаха гледката в нещо почти магично. Мостар (Mostar) е красив град. Но след този ден осъзнах, че красотата не е причината хората да го помнят. Причината е историята. И способността му да продължава напред въпреки нея.

Малко преди да се приберем към хотела си обещахме, че някой ден ще се върнем отново. Този път за стъкления мост на хълма Фортица (Fortica Hill Skywalk), за Милениумският кръст (Milenijski Križ) и за още много места около града, за които просто не ни остана време.

На следващата сутрин ни предстоеше да преминем границата с Хърватия. Преди това обаче бяхме набелязали още две места в Босна и Херцеговина, които нямаше как да пропуснем.

За тях – в следващата статия в andreydenovski.com. ❤️