Крушунските водопади са поредица от водопади с изключително бистра вода, които се намират до село Крушуна, на около 30-35км. от град Ловеч. Местността около живописните водни обекти е наричана още „Маарата“ (бел. ред. от турската дума за пещера).

На това място се намира може би най-късата екопътека в България, но това далеч не я прави безинтересна, напротив! Ако сте любители на природата, то със сигурност ще бъдете пленени от цвета на водата, обгърната от буйна растителност и ярко-зелени мъхове по варовиковите образувания.

Разходката започва малко след селото, а табелите и маркировката са перфектно позиционирани, за да услеснят дори и най-заблудения посетител. Още в началото на пътеката ще трябва да изберете в коя посока да поемете – наляво или надясно. Препоръчвам ви да тръгнете по дясната пътека (тя започва с табела за „Синият вир“), която ще ви отведе до голяма част от водопадите и красивите басейнчета, които се образуват по поречието на река Пройновска.

След кратко вървене (максимум 5-10мин.) пред вас ще се разкрие „Синият вир“, където ще бъдете пленени от кристалната вода. И това е само началото! След него следват „Пръскалото“ и „Малката маара“, а кулминацията е когато стигнете основната забележителност – 20-метровият „Крушунски водопад“. Той се разделя на няколко ръкава, които създават водна каскада от красиви гледки. Мястото е подходящо за снимки, както и за прохлада в топлите дни, защото въздуха около него е „комбиниран“ с водни капки. Ако все още имате сили и искате да видите пещерите и „Тайнствения водопад“, то трябва да продължите надолу по пътеката или да се върнете обратно – и в двата случая ще стигнете до разклона, за който ви писах малко по-рано.

И така … отново сте при началната точка. За любителите на тесните и стръмни пътечки е време да поемем наляво от знака и да се изкачим по едни имповизирани стълбички. (Ако сте от по-мързеливите – тогава може да отседнете в близкото ресторантче, за да изпиете по една бира, докато вашите приятели се наслаждават на по-високите забележителности.) Изкачваме се нагоре и постепенно се доближаваме до пещерите, от които извират малки поточета с рекички. (бел. ред. сега вече е ясно защо местността се нарича „Маарата“ – изключително богата е на пещери.) Тук се намират едни от най-дългите пещери, познати в БългарияБонинската пещера, с дължина 2 754 м., пещерата Водопада – 1999 м, Урушката маара – 1 600 м. и Горник с не толкова скромните 1 100 м.. Пещерите са трудни за посещение и в повечето случай изискват по-специална екипировка или да сте спелеолог. Ако нямате такава подготвока, то просто може да се насладите на извиращата вода и да седнете на някоя от намиращите се в близост беседки. След пещерите идва ред на „Тайнствения водопад“, който е и краят на пътеката. За съжаление след свлачището, при което загинаха двама туристи част от екопътеката е недостъпна и има ограничинетлна табела с надпис „Забранено преминаването!“. Съветвам ви да се съобразите с нея и да не се опитвате да я заобиколите, защото може да застрашите живота си.

Всички снимки от еднодневната ми разходка до Крушунските водопади, както й 360-градусова снимка на „Тайнсветния водопад“ може да откриете във фейсбук страницата ми Andrey Denovski или в прикачените по-долу снимкови материали.

 

*****

360-градусова снимка на „Тайнсветния водопад“:
(натиснете върху нея, за да ви позволи да разгледате всички страни на снимката)


Share This:

Write A Comment

error: Съдържанието е защитено! Всички права запазени 2023©