По непознатите пътища на Марамуреш: от Вишеу де Сус през Моисей до Борша (Maramureș: Vișeu de Sus, Moisei & Borșa, Romania)
Поредното ми посещение на солната мина в Турда (Salina Turda) приключи и беше време да поема към може би единствената част на Румъния, в която никога досега не бях стъпвал. Регион, който крие редица интересни забележителности, сгушени сред красива природа, живописни планини и малки населени места, запазили традициите си през годините.
Следващата голяма цел на пътуването беше парната теснолинейка Мокъница Марамуреш (Mocănița Maramureș), но преди това ни предстояха две нощувки във Вишеу де Сус (Vișeu de Sus), градче в историческия регион Марамуреш (Maramureș). Заредихме автомобила на любимата ми бензиностанция Rompetrol и смело се отправихме на север, без да подозираме, че освен красивите гледки ни очаква и една доста необичайна нощ.
Добре дошли в Марамуреш (Maramureș): традиция, вяра и гостоприемство
Няколко километра преди да достигнем Вишеу де Сус (Vișeu de Sus), вниманието ни привлече голяма табела на община Моисей (Comuna Moisei). Върху нея беше изобразен красив залез и част от интересните места в района, а надписът гласеше: „Tradiție, Credință, Ospitalitate“. В превод това означава „Традиция, вяра, гостоприемство“.
Признавам си, че въпреки огромната ми любов към северната ни съседка, все още не съм научил румънски. Но едва ли е толкова трудно да се досетиш какво означават тези три думи. И всъщност те описват доста добре този край на страната.
Марамуреш (Maramureș) е един от районите на Румъния, в които традиционният начин на живот все още заема важно място. Регионът е известен със своите дървени църкви, високи камбанарии, богато украсени порти и майстори, които продължават да съхраняват старите занаяти. Някои от дървените църкви в Марамуреш (Maramureș) дори са включени в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Но освен архитектурата, тук впечатлява и природата. Планински долини, гъсти гори и малки селища, разположени между склоновете на Карпатите.
Неочаквана спирка край църквата „Покров Богородичен“
Продължавайки по пътя, забелязахме красива сграда, която отдалеч приличаше на манастир. Нямаше как да я подминем, без поне да спрем за няколко снимки. Според Google Maps това е църквата „Покров Богородичен“ (Biserica Acoperământul Maicii Domnului) в Моисей (Moisei). Православен храм, посветен на Покрова на Пресвета Богородица, празник, който символизира закрилата на Божията майка над вярващите.
Сградата е част от по-новата църковна архитектура в района, но съчетава елементи, характерни за местните религиозни традиции. Строителството на храма започва през 2007 година, а през следващите години около него постепенно се оформя и църковен комплекс. Макар посещението ни да беше съвсем кратко, мястото определено заслужаваше няколко снимки, преди да продължим към крайната си дестинация за деня.
Вишеу де Сус (Vișeu de Sus): нощувка преди голямото приключение
Настанихме се в апартамент във Вишеу де Сус (Vișeu de Sus), а малко след залез слънце решихме да излезем и да потърсим къде да вечеряме. Тук обаче се сблъскахме с малък проблем. Ресторантите с добри оценки, които бяхме набелязали, вече бяха затворени, а останалите работещи заведения не ни допаднаха особено.
След известно обикаляне все пак открихме нещо вкусно! Недалеч от мястото ни за настаняване попаднахме на пекарната Планета (Patiseria Planeta). Беше почти време за затваряне, затова изборът вече беше ограничен, но успяхме да си вземем от останалите печива. След това се отбихме и през супермаркета в центъра на града. Така вечерята се премести в апартамента, но поне не останахме гладни. Не се задържахме до късно, защото на следващия ден ни очакваше едно от най-желаните приключения по време на пътуването, близо шест часа с ретро влак, теглен от истински парен локомотив.
Мечка на съседната улица?! RO-ALERT в 05:28 сутринта
Събуждането обаче дойде доста по-рано от планираното. В 05:28 часа сутринта телефоните ни издадоха силен предупредителен звук. И не, това определено не беше алармата за ставане! Беше съобщение от румънската система за предупреждение при извънредни ситуации RO-ALERT.
Признавам си, че в първите секунди, още сънен, през главата ми минаха какви ли не мисли. Докато се ориентирам какво точно се случва и успея да прочета съобщението, вече бях достатъчно разсънен. Мечка! Да, точно така. Властите предупреждаваха за забелязана мечка в града и призоваваха хората да избягват района и да останат на закрито. А къде се намираше въпросната улица? Естествено, че на съседната на нашия апартамент! 🙂
След като разбрах какво се случва, се успокоих, че предупреждението не е за някакво по-мащабно бедствие. Разбира се, срещата с дива мечка също може да бъде изключително опасна, особено когато животното се намира сред жилищни сгради. За щастие, ние бяхме на сигурно място в апартамента и успях да заспя повторно. Е, определено не очаквахме точно такова нощно преживяване в Румъния!
С парен локомотив през Карпатите: Мокъница Марамуреш (Mocănița Maramureș)
Около 07:30 часа вече бяхме на крак. Изпихме по едно кафе и започнахме подготовката за дългоочакваното пътуване с теснолинейката. Навън имаше лека мъгла, а температурата беше едва около 4 градуса. Доста студено утро за края на септември! Минути преди 09:00 часа пристигнахме на гарата на Мокъница Марамуреш (Mocănița Maramureș).
При предварително закупен онлайн билет е необходимо да бъдете там поне час преди отпътуването, за да получите хартиените си билети. А след това започна истинското приключение! Парен локомотив, ретро вагони с печки на дърва, красиви планински пейзажи и едно носталгично пътуване по долината на река Васер (Valea Vaserului). За него обаче съм разказал подробно в отделен пътепис.
Манастирът Моисей (Mănăstirea Moisei): векове история сред планините
Към 15:00 часа вече бяхме обратно във Вишеу де Сус (Vișeu de Sus). До залеза оставаха още няколко часа и решихме да ги използваме, за да разгледаме част от забележителностите в района. Първата ни спирка беше манастирът Моисей (Mănăstirea Moisei), разположен сред красивите планински пейзажи на едноименната община.
Това е един от старите православни манастири в историческия регион Марамуреш (Maramureș), чиято история ни връща повече от четири столетия назад. Според местните предания началото му е поставено около 1599 година. Съществува и интересна легенда, според която местни жители изградили храм в памет на своя син, заминал далеч от дома, който дълго време не се завръщал. Впоследствие се оказало, че той е станал монах.
Историческите сведения разказват, че старата дървена църква на манастира е осветена през 1672 година от трансилванския митрополит Сава Бранкович. В продължение на години манастирът поддържал тесни връзки с прочутия румънски манастир Путна (Mănăstirea Putna). Интересното е, че манастирът Моисей (Mănăstirea Moisei) не е бил само религиозно средище. Тук е действало училище, а монасите се занимавали и с изписване на икони. Така мястото се превърнало във важен духовен и културен център за региона.
Днес манастирският комплекс включва няколко сгради, сред които особено внимание заслужават две църкви от различни епохи. По-старата е малка дървена църква, посветена на Успението на Пресвета Богородица (Biserica de Lemn „Adormirea Maicii Domnului“). Изградена е от дървени греди върху каменна основа и съхранява части от старинната си стенописна украса.
По-голямата църква е построена през 1910-1911 година в неокласически стил. Тя се отличава със значително по-внушителни размери и е основният храм в комплекса. Любопитно е, че манастирът е преминал през различни исторически периоди, включително ограниченията върху религиозния живот по време на комунистическото управление. През 1991 година монашеската общност е възстановена.
Днес манастирът Моисей (Mănăstirea Moisei) продължава да бъде важно място за поклонение, но и интересна спирка за туристите, които искат да опознаят историята и традициите на Северна Румъния.
Паметникът на героите в Моисей (Monumentul Eroilor de la Moisei): история, издълбана в камък
След манастира продължихме към още една от известните забележителности в района. Този път обаче мястото нямаше нищо общо с религиозните храмове. Пред нас се издигаха необичайни каменни скулптури, подредени в кръг върху хълм. Паметникът на героите в Моисей (Monumentul Eroilor de la Moisei), известен още като Мемориалът на мъчениците в Моисей (Monumentul Martirilor de la Moisei) или само Паметникът на героите.
На пръв поглед композицията прилича на древно светилище. Всъщност тя е посветена на едно от най-трагичните събития в историята на района. На 14 октомври 1944 година, в края на Втората световна война, в Моисей (Moisei) са убити 29 румънски граждани. Престъплението е извършено от унгарски войници при отстъплението им от региона. В памет на жертвите румънският скулптор Геза Вида (Gheza Vida) създава необичаен мемориален комплекс. Първоначално скулптурите са изработени от дърво през 1966 година, а през 1972 година композицията е пресъздадена в камък.
Мемориалът се състои от 12 високи каменни колони, подредени в кръг. В горната част на всяка от тях е издълбано лице или маска, вдъхновена от традиционното изкуство на Марамуреш (Maramureș). Десет от скулптурите представят традиционни маски, символизиращи загиналите, а останалите две са с човешки лица, които напомнят за двамата оцелели от трагедията.
Самият кръг също носи символично значение. Дванадесетте колони олицетворяват месеците на годината, за да напомнят, че паметта за жертвите трябва да бъде жива през всеки един ден. Мястото е едновременно впечатляващо и тъжно. Каменните фигури се издигат на фона на планините, а необичайната им форма трудно може да бъде забравена.
В близост се намира и мемориална къща, посветена на събитията от 1944 година, където са представени документи, фотографии и лични вещи, свързани с трагедията.
Борша (Borșa): планински курорт, лифтове и дървени църкви
Все още не ни се прибираше в апартамента и решихме да продължим към Борша (Borșa), един от известните планински курорти в Северна Румъния. Градът е разположен в подножието на Родненските планини (Munții Rodnei), част от Източните Карпати, и привлича туристи както през зимата, така и през летните месеци.
Районът определено заслужава отделно посещение, особено ако обичате планинските гледки и разходките сред природата.
Лифтовете в Борша (Borșa): причина да се върнем отново
Една от основните атракции на курорта са неговите лифтове, които отвеждат туристите към по-високите части на планината. За съжаление, ние пристигнахме късно следобед, когато единият лифт вече беше към края на работното си време, а кабинковият лифт (Telegondola Borșa), според информацията, с която разполагахме, работеше само през почивните дни.
Все пак стигнахме до станциите, но така и не успяхме да се качим. Един от най-популярните маршрути в района е свързан с водопада Конски водопад (Cascada Cailor), смятан за един от най-впечатляващите водопади в Румъния. До него може да се достигне с пешеходен преход от горната станция на седалковия лифт.
Другата голяма атракция е кабинковият лифт, изграден за обслужване на олимпийската ски писта в Борша (Borșa). През зимата районът предлага възможности за ски, а през останалите сезони посетителите могат да се насладят на красивите планински панорами, когато съоръжението работи. Тъй като работното време на лифтовете зависи от сезона и метеорологичните условия, препоръчително е да проверите актуалния график непосредствено преди посещението си.
За нас това остана още една причина някой ден да се върнем отново в Борша (Borșa).
Дървената църква „Възнесение Господне“ (Biserica de Lemn „Înălțarea Domnului“)
Макар да не успяхме да се качим на лифтовете, в района на станциите попаднахме на красива дървена църква, която определено привлече вниманието ни. Това е църквата „Възнесение Господне“ (Biserica de Lemn „Înălțarea Domnului“), разположена в курортната част на Борша (Borșa), в района Брадет (Brădet).
Храмът е построен през 1992 година в традиционния архитектурен стил на Марамуреш (Maramureș). Макар да е сравнително нов, той следва характерните за региона архитектурни форми, които могат да се видят и при много по-старите дървени църкви.
Най-впечатляваща е високата заострена камбанария, която се издига над стръмните покриви, покрити с дървени шиндли. Самата сграда е изградена от масивни дървени греди, а различните нива на покрива ѝ придават интересен и разпознаваем силует. Тези архитектурни особености са типични за Марамуреш (Maramureș), където дървото от векове е основен строителен материал, а майсторството на местните дърворезбари се предава от поколение на поколение.
За нас църквата се оказа приятна неочаквана спирка и поне успяхме да направим няколко красиви снимки, преди да продължим към следващата забележителност.
Историческата дървена църква „Св. Архангели Михаил и Гавраил“
Последната забележителност за деня беше друга дървена църква, този път в самия град Борша (Borșa). Църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ (Biserica de Lemn „Sfinții Arhangheli Mihail și Gavriil“), която е обявена за исторически паметник.
Смята се, че храмът е построен в началото на XVIII век, вероятно между 1717 и 1720 година, върху мястото на по-стара църква, унищожена при татарско нападение. Сградата е типичен пример за традиционната дървена архитектура на Марамуреш (Maramureș), а вътрешната ѝ живопис датира от XVIII век. Макар посещението ни да беше кратко, успяхме да направим снимка и на тази малка част от местното културно наследство.
Вечеря в ресторант Вива (Restaurant Viva): вкусът на истинската румънска кухня
Докато пътувахме към последната църква, вниманието ни привлече един ресторант в центъра на Борша (Borșa). Вътре имаше доста хора, което винаги е добър знак. Реших да проверя оценките му в Google Maps и те се оказаха много добри. След неуспешното търсене на подходящ ресторант предишната вечер във Вишеу де Сус (Vișeu de Sus), този път нямаше да пропуснем възможността.
Върнахме се и седнахме на вечеря в ресторант Вива (Restaurant Viva). И определено не съжалихме! Храната беше изключително вкусна, а аз си поръчах нещо, което със сигурност ще помня дълго. **Ciorbă de fasole cu afumătură în pâine și salată de ceapă roșie.** Зад това дълго румънско име се крие традиционна бобена чорба с пушено месо, сервирана в издълбан хляб, с гарнитура от салата от червен лук. Още с поднасянето ястието изглеждаше невероятно красиво. Вместо обикновена купа, чорбата беше сервирана директно в хляба, което я правеше още по-апетитна. А вкусът? Просто страхотен! Определено едно от онези ястия, които опитваш по време на пътуване и след това искаш да хапнеш отново.
Ако някога се озовете в Борша (Borșa), ресторант Вива (Restaurant Viva) е място, което бих препоръчал за вкусна вечеря.
Два дни в Северна Румъния и още приключения на хоризонта
Така приключи и вторият ни ден в района на Вишеу де Сус (Vișeu de Sus). За сравнително кратко време успяхме да се докоснем до различни страни на Марамуреш (Maramureș). От вековни манастири и необичайни исторически паметници до планински курорти, традиционна кухня и едно незабравимо пътуване с парен влак. А към всичко това добавихме и неочакваното предупреждение за мечка на съседната улица, което със сигурност няма да забравим скоро.
Прибрахме се в апартамента и си легнахме, защото пътуването ни из Северна Румъния продължаваше. На следващия ден ще се отправим към може би едно от най-необичайните туристически места в страната. Място, на което дори гробището може да ви накара да се усмихнете. Но за него ще ви разкажа в следващия пътепис!
Ако искате да откривате още интересни места от България, Балканите и света, добавете сайта ми andreydenovski.com в любими или ме последвайте във Facebook, Instagram, TikTok и YouTube.
Галерия със снимки от приключението:
