Mokra Gora, Drvengrad и Zlatibor – три различни лица на Западна Сърбия (Мокра Гора, Дървенград и Златибор)
Последните дни на април ни зарадваха с почти летни температури и едно спонтанно решение – време беше най-накрая да посетя и последната балканска държава, която все още липсваше в „картата с посетени места“ – Босна и Херцеговина. Така се роди „Балканско пътуване – част 2“ – няколко дни, които с моята приятелка ни отвеждат в Сърбия, Босна и Херцеговина и Хърватия.
На 29 април, малко след 07:30 сутринта, вече бяхме на път от София към западните Балкани. Успяхме да избегнем сутрешния трафик в столицата, заредихме резервоара до горе на Северната скоростна тангента, а литър А95 тогава струваше около 1.57€ – детайл, който по-късно неволно започнахме да сравняваме във всяка държава по маршрута. Пътят към ГКПП „Калотина“ беше спокоен, а заради ранния час и делничния ден преминаването на границата се оказа изненадващо бързо – пред нас имаше едва няколко автомобила. Така неусетно навлязохме в Сърбия и поехме към първата спирка от нашето пътуване – Mokra Gora, малко планинско селце, разположено само на няколко километра от границата с Босна и Херцеговина.
След почти два часа път първата ни спирка за кафе беше бензиностанция край магистралата в района на Aleksinac, след Niš. Освен за кратка почивка, спряхме и за да допълня резервоара – предварително бях чел, че в някои части на Босна и Херцеговина бензиностанциите не са толкова чести, особено извън големите градове, а след края на магистралата исках да съм напълно спокоен за оставащия път. Долях около 9 литра бензин на цена 191 динара (около 1.63€) за литър и продължихме към западна Сърбия.
Следобед пристигнахме в Mokra Gora и се настанихме във вилата, която бяхме резервирали чрез Booking. Още с пристигането си имах чувството, че това място има някакво особено спокойствие – малко селце, заобиколено от планини, тесни пътища, дървени къщи и усещане, че времето тук тече по-бавно.
Първа среща с „Шарганската осмица“
Само на няколко минути пеша от мястото за настаняване се намираше гарата на прочутата „Шарганска осмица“ – едно от местата, които най-много исках да посетя по време на това пътуване. Отидох директно до касата с надеждата да си купя билет за следобедното пътуване, но се оказа, че всичко е напълно разпродадено. Любезната жена на касата ми обясни, че билетите обикновено се резервират доста по-рано „от Белград“, както самата тя се изрази.
Разбира се, нямаше как просто да се откажа. Още на място написах имейл до „Србијавоз“ с надеждата да се е освободило някое място в последния момент, но бързо получих отговор – нямаше свободни билети нито за същия, нито за следващия ден. Реших, че на сутринта все пак ще опитам късмета си още веднъж.
Дрвенград – дървеният град на Емир Кустурица
След кратката „битка“ за билет се върнахме към първата точка от списъка ни – Drvengrad, известен още като Mećavnik или Küstendorf. До него се стига за няколко минути с кола от Mokra Gora, а паркингът пред комплекса се оказа безплатен и достатъчно голям.
Още с влизането мястото изглеждаше сякаш извадено от филм – което всъщност не е далеч от истината. Дървеният град е създаден от сръбския режисьор Emir Kusturica за снимките на филма „Life Is a Miracle“, а по-късно се превръща в своеобразен културен център и туристическа атракция. Входът за двама ни струваше 600 динара или около 5.15€, но още преди да започнем разходката решихме първо да се подкрепим с нещо за хапване. Седнахме в ресторанта на територията на Drvengrad и няма как да не си призная – сръбската плескавица с топла питка хляб беше точно това, от което имахме нужда след дългия път.
Следобедът премина в спокойна разходка из дървените улички на Mećavnik. Всяка къща тук е изградена от дърво, а улиците носят имената на известни личности като Nikola Tesla, Diego Maradona и Ivo Andrić. Няма модерни сгради, шум или усещане за типична туристическа атракция. Всичко изглежда по-скоро като малък свят, скрит сред планините на западна Сърбия.
Вечерна разходка из Златибор
Няколко часа по-късно се върнахме във вилата, но денят все още не беше приключил. Предстоеше ни нещо напълно непланирано – Zlatibor. Курортният град се намира на около 50 минути път с кола от Mokra Gora и решихме спонтанно да използваме оставащата част от деня, за да го разгледаме. Още с пристигането започна познатото балканско приключение – чудене къде се паркира, как се плаща зоната и дали изобщо сме спрели на правилното място. За щастие се сетих, че от предишни пътувания в Сърбия все още имам приложението „Parking Servis“, което се оказа напълно работещо и в Zlatibor.
Направихме кратка разходка из централната част на града, а едно от първите места, които исках да видя, беше началната станция на Gold Gondola – най-дългият панорамен лифт в света със своите около 9 километра дължина. За съжаление бях изпуснал последното му тръгване за деня, затова Zlatibor съвсем официално се превърна в още едно място от списъка „Трябва да посетя отново“.
Върнахме се обратно към центъра и седнахме да вечеряме. Оказа се, че на съседната маса има и други българи, които също планираха почти същия маршрут из Балканите. Нямаше как да не се усмихнем на съвпадението.
Малко преди да си тръгнем времето рязко се промени. Започна да вали силно, температурите паднаха от около 20 градуса през деня до едва 5 вечерта, а ние, разбира се, нямахме чадъри. Докато стигнем до колата вече бяхме сериозно измокрени. Пуснахме подгрева на седалките и поехме обратно към Mokra Gora през мокрите планински пътища. Въпреки проливния дъжд настилката беше отлична и шофирането се оказа спокойно и приятно. Малко по-късно вече бяхме обратно във вилата, а от малкото магазинче в съседство си взехме сръбска бира и завършихме първия ден от пътуването по най-хубавия възможен начин – уморени, мокри, но доволни.
Дъждовната сутрин в Мокра Гора
На следващата сутрин се събудих с надеждата, че може би ще се е появил някой last minute билет за „Шарганската осмица“. Дъждът продължаваше да вали, температурата отново беше около 5 градуса, а междувременно разбрахме от социалните мрежи, че Zlatibor дори се е събудил със снеговалеж.
Отидох отново до гарата в Mokra Gora, но този път надеждата ми окончателно приключи – всички места бяха разпродадени. Вместо да се ядосвам обаче, просто останах на гарата и наблюдавах хората, които се качваха във влака с усмивка и фотоапарати в ръце.
„Шарганската осмица“ неслучайно е една от най-известните туристически железопътни линии на Балканите. Построена през 20-те години на миналия век като част от линията между Белград и Адриатическо море, тя е известна със своя уникален маршрут във формата на цифрата 8. Само за около 15 километра влакът преодолява денивелация от над 300 метра, преминавайки през 22 тунела, 5 моста и множество панорамни завои сред планината Тара.
Линията е закрита през 70-те години, но през 2003 г. е възстановена като туристическа атракция и днес отново привлича посетители от цял свят. Популярността ѝ допълнително нараства покрай филмовите продукции и развитието на района около Mokra Gora и Drvengrad. Макар и този път да не успях да се кача на влака, „Шарганската осмица“ със сигурност остава в списъка ми с места, на които някой ден ще се върна.
С това приключи първата спирка от нашето „Балканско пътуване – част 2“. Предстоеше ни да преминем границата с Босна и Херцеговина и да се отправим към следващата ни нощувка – Вишеград. Но за него – в следващата статия в andreydenovski.com.
Галерия със снимки от Mokra Gora, Drvengrad и Zlatibor:
