За първи път реших да си направя обиколка на част от балканските държави с влак. Най-разумното и приятно решение за пътуване е с Balkan Flexipass. Това е билет за влак, който можеш да използваш 3, 5, 7, 10 или 15 произволни дни в рамките на 2 месеца и с него да пътуваш в Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Македония, Гърция или Турция. Важи и за част от влаковете в Румъния. Аз се спрях на двете ни западни съседки и Черна гора.
Всичко започна една събота с Международния 
бърз влак за Белград. Заминава в 09:40 ч. от централна гара София и привечер пристига в сръбската столица. Бях си запазил 1 нощувка в хотел и успях да разгледам града по поречието на реките Сава и Дунав. Добре де, времето ми стигна само за стария Белград и крепостта Калемегдан, но там е и най-приятно за разходка късно вечер. Можеш да опиташ сръбската кухня (обожавам плескавица ха-ха), да видиш светлините на столицата, отразяващи се в реката, и красивите улички на Белград.
На следващия ден рано сутринта се отправих към гара Топчидер, от която заминава влакът за Черна гора. В 09:21, влак с номер 431 потегля към Бар, Черна Гора. Пътниците ги очакват над 10 часа приключение по над 470 км железопътни линии. И продължителността на пътуването въобще не бива да ви притеснява! Всъщност точно този маршрут е в топ-10 на жп линиите в света, които всеки трябва да посети – и има защо! След като минете гара Valjevo, влакчето навлиза в планината и пейзажите стават все по-красиви след всеки тунел, през който минавате. Интересен факт е, че маршрутът минава през територията на Босна и Херцеговина, макар да не спира там и да е само няколко километра. Ако телефонът ви е на „самолетен режим“ вероятно няма да разберете, че сте в друга държава, но пък ако имате роумниг, ще получите SMS с цените в Босна и Херцеговина.
Наслаждаваш се на пленителните гледки в Сърбия – 
в последната част от територията на западната ни съседка влакът се движи успоредно с река Лим, минава и по бреговете на Potpecko jezero. В един момент линията го прекосява и наближава границата с Черна гора. Граничната 
гара в Сърбия е в съседство с манастира Куманица. Престоят за проверка на документи е напълно достатъчен, за да запали човек по една свещичка в манастира след като съберат паспортите. (Възможно е да може да се премине и с Лична карта, но аз реших да си взема паспорта, за да си събирам печати от държавите).
В 17:10 ч. тежката машина потегля от Сърбия и след няколко минути вече сме в Черна гора. Природата на тази страна е невероятна, но най-красивата част тепърва предстои. Заради преминаването на граница има още около 30 минути престой на гара Биело поле за проверка на документи от черногорските власти и за смяна на локомотива.
Минути преди 18:00 часа живописните гледки започват. Преминават се тунели с различни дължини (най-дългият е „Созина“ – 6170м.). Влакът се изкачва все по-високо и по-високо, а автомобилният път остава в ниското. Най-зрелищната част е пресичането на
Динарски Алпи. Сложността на релефа на планинската верига в тази част на Черна гора рисува спиращи дъха картини, които не могат да бъдат описан с думи – просто трябва да се види с очи! Тук се намира и най-високият железопътен мост в Европа „Мала река“ – дълъг е 498,8м., а височината му е 200 метра. След него започва спускането на влака към Подгорица.
В столицата на Черна гора приключи вторият ден от моето балканско пътуване. Именно в Подгорица си бях запазил две нощувки в хотел, близо до гарата
На следващия ден се отправих, отново с влак, към Бар – градче, на брега на Адриатическо море. Пътува се около час, но природата е не по-малко интересна от тази, за която ви разказах по-горе. Линията минава през Скадърското езеро (Скадарско jезеро). В този момент можете да се насладите на страхотна водна растителност, чисти води и отразяващи се планински масиви, които са сякаш нарисувани от най-добрия художник. След него се влиза в тунел и постепенно пред очите ви се открива гледка към бреговете на морето.
Бар, като и цяла Черна гора, ще ви изненадат с изключително ниските си цени. Макар държавата да 
е приела еврото, въпреки че не е в Европейски съюз, стандартът на живот е изключително нисък. Плажовете на Бар са от камъни, а не пясък, но са чудесен избор за евтино и приятно прекарване на времето. Аз избрах да седна на едно крайбрежно барче. Цял ден лежах на шезлонг (за който не плащаш нищо) и консумирах храни и напитки от заведението. Цените от 1€ за пържени картофки, 1€ за кафе и 3€ за салата с риба тон ме шокираха, защото очаквах няколко пъти по-високи цени, но уви – черногорци знаят как да правят туризъм.
След две нощувки в Черна гора, опитване на тяхната кухня и пътуване до малка част от красотите, беше време да потегля обратно за Белград. Като фен на влаковете нямаше как да не се възползвам от неограничените възможности на Balkan Flexipass, който имах, и си хванах влака до Никшич. От него успях да видя само гарата, защото не ми се рискуваше да чакам следващия влак и да направя връзка с международния за няколко минути, затова просто се повозих и се върнах. С това пътувах на 100% по ЖП линиите в Черна гора и се чувствах доволен и останал без думи от природата на тази малка, но красива държава.
Стана 20:00 ч., влакът от Бар за Белград пристигна в Подгорица. Платих 15€ за спално място и се настаних в удобното, макар и старо, спално вагонче. Нямаше климатик, но пък нощите в планината са хладни и такъв не е непременно необходим. На сутринта пристигнах в сръбската столица. Очакваха ме около 12 часа престой преди да потегля към Скопие, Македония. Възползвах се от възможността и се разходих отново в старата част на Белград, този път по светло.
Денят беше сряда, в 18:21 ч. заминава влакът за Солун и Скопие, отново от гара Топчидер. Качих се в македонските вагони, които ме впечатлиха с удобните си седалки, макар и не толкова луксозни. Очакваха ме нови 10 часа път до Скопие. Участъкът до Ниш е същият, по който минава влакчето от и за София, затова не бях вперил очи през прозореца, а реших да прочета книга. Под ръка имах „Четирите цвята на магията“. След Ниш слънцето вече не огряваше небосклона, затова не успях да видя природата на тази част от Сърбия, но пък седалките на влака бяха удобни за кратък сън.
В четвъртък, към 04:30 ч., вече се намирах в македонската столица Скопие. Град, за който много може да се говори, а мненията на всеки ще бъдат различни. Не бях стъпвал там от 9 години и ако трябва да обобщя с няколко думи видяното – просто не можах да го позная!
Първите ми впечатления рано сутрин бяха „Уоу, колко много велосипедисти“. Да, точно така, в 7 часа градът гъмжеше от велосипедисти, които бяха в пъти повече от пешеходците. Разбира се, имат си велоалеи, които улесняват придвижването им. Недалеч от гарата е центърът на Скопие. Внушителни паметници и скулптури на различни царе и личности от историята на този географски регион се намираха навсякъде. Фасадите на обществените сгради бяха ремонтирани и белият им цвят ослепително отразяваше слънчевите лъчи. Пълноводната река допълваше усещането за уют. Озовах се на площад „Македония“. Величествен паметник на Александър Велики се извисява пред погледа на минувачите, а фонтаните около него допълнително привличат жителите и гостите на града за снимка и селфи в района.
Скопие е град с много музеи (част от тях в момента се ремонтират и са затворени) и паметници. Лошо впечатление ми направиха цените за вход. За македонци цената е една, но за чужденци, които искат да се запознаят с историята на столицата и страна цената е 3-4 пъти по-висока. Музеят за история на Скопие е с безплатен вход, а посещението му може да разплаче всеки. 
Той се намира в сградата на старата ЖП гара, която е наполовина разрушена от опустошителното земетресение, случило се на 26 юли 1963 г. Силата му е била 6,9 по скалата на Рихтер, а часовникът на фасадата спира във фаталния час 05:17 (местно време). Стрелките му и до днес остават непокътнати, а снимките, предметите и палатковите лагери пренасят посетителите в ужаса, сполетял жителите на този географски регион преди 55 години.
Македонската столица има много добре развит градски транспорт, който може да ви отведе до всяка забележителност около града. Този път нямах достатъчно време, за да отида навсякъде, затова избрах каньона „Матка“– място, изкуствено създадено от човека, за което разказвам в отделна статия, която може да прочетете тук.
След 7-дневна обиколка стана време да се връщам към България. Заради липса на жп линия, свързваща София и Скопие хванах автобус, с който се прибрах на родна земя в събота вечер. Все още имам 3 дни с влак, благодарение на Balkan Flexipass, а накъде ще поема – скоро ще разберетe… : )
Всички снимки от обиколката може да откриете във Facebook страницата ми Andrey Denovski.
