Един ден в Прага, 21 километра и безброй причини да се върна (Prague, Czech Republic)

В самото начало на септември, само няколко дни след рождения ми ден, реших да си направя може би най-приятния подарък. Пътуване. Но не какво да е.

Насочих се към столицата на Чехия не защото не съм бил там преди. Напротив, Прага (Praha / Prague) ме впечатли още при първото ми посещение през 2019 г. Този път обаче имах една много конкретна причина да се върна. Тук се намира нещо, което се среща изключително рядко не само в Европейския съюз, но и в целия свят: IMAX кино, което все още може да прожектира филми от истинска 70mm лента. А точно по този начин можех да гледам и един от най-актуалните филми в момента, „Одисея“. За това преживяване обаче имам прекалено много за разказване и съм му отделил цяла самостоятелна статия. Тук ще се фокусирам върху всичко останало, което успях да видя по време на второто си приключение в Прага. А то се оказа доста.

От София до нощна Прага

В неделя, 6 септември, в късния следобед се отправих към летище „Васил Левски“ София. В 19:40 ч. излетях с Wizz Air към Чехия, а около 21:00 ч. местно време вече бях на летището в Прага (Praha / Prague). Оттам хванах автобус към центъра на града. Признавам си, бях позабравил колко красива и подредена е столицата на Чехия. Дори вечер, още докато се придвижвах към хотела, градът много бързо ми припомни защо ми беше харесал толкова при първото посещение.

Малко след 22:00 ч. вече бях в хотела, който се намираше в квартал Петрска (Petrská čtvrť), в централната част на Прага 1. Имаше обаче един малък проблем. Бях гладен.

45 сантиметра пица за „лека“ вечеря

Точно когато си мислех, че толкова късно повечето ресторанти вече ще вървят към затваряне, с помощта на ChatGPT открих „L’Osteria Masaryčka“. Оказа се чудесно попадение. Кухнята за пици работеше до полунощ, когато приключваше и работното време на ресторанта. Спрях се на „Капричоза“ и чаша бяло вино. Видях, че пицата струва около 365 Kč, или приблизително 15€, но пропуснах една малка подробност. Размерът. Оказа се, че L’Osteria е известна с огромните си XXL пици с диаметър около 45 сантиметра. Когато я донесоха, буквално излизаше извън чинията.

А вкусът? Все едно си в Италия! Качествени продукти, тънко тесто и наистина страхотен вкус. Определено не очаквах първата ми вечер в (Praha / Prague) да завърши с италианска храна, но никак не съжалявам. След тази вкусотия беше време да се прибирам и да лягам. На следващата сутрин ме очакваше истинската причина за това пътуване.

Сутринта, заради която всъщност дойдох в Прага

Събудих се рано и почти веднага се отправих към търговския център „Флора“ (OC Flora). В 09:00 ч. започваше прожекцията на „Одисея“ на 70mm IMAX във Volvo IMAX® залата. Какво беше? Уникално! И понеже само с тази дума определено няма да се размина, съм разказал всичко за преживяването, технологията и защо бих пътувал до друга държава специално за едно ходене на кино в отделната ми статия за 70mm IMAX в Прага (Praha / Prague). А след финалните надписи беше време да започне същинската ми разходка из града.

Ресторант, в който поръчката пристига с влак

Следващата планирана спирка беше едно много специално и различно място. „Витопна“ (Výtopna Railway Restaurant). Вероятно още от името се досещате, че има нещо общо с влакове. И да, точно така е! Тук сядаш на масата, поръчваш на сервитьор, а храната и напитките пристигат… с влак.

Десетки метри железопътни линии кръстосват ресторанта, а всяка маса се превръща в своеобразна малка гара. По релсите се движат локомотиви с товарни вагончета, които спират за няколко секунди пред теб. Вземаш си поръчката и композицията продължава по маршрута си. На стените има екрани, наподобяващи информационните табла по гарите. На тях може да проследите името на влакчето, неговата „гара на заминаване“, например бара или кухнята, номера на масата, към която пътува, и оставащите секунди до пристигането му.

И понеже съм в Прага (Praha / Prague), нямаше как да не си поръчам голяма наливна бира. За хапване избрах пилешко филе върху канапе от картофено пюре с чери домати и чесън. Заведението залага на чешко био говеждо месо, зеленчуци от местни производители, занаятчийска бира, домашни лимонади и доста интересно меню. То е създадено от известния чешки шеф Роман Паулус.

Това всъщност не беше първата ми среща с ресторанта. Бях тук и през 2019 г. и мога да кажа, че седем години по-късно впечатлението ми остава същото. Храната продължава да е качествена и вкусна, а влакчетата продължават да превръщат обикновения обяд в атракция. Има и официален магазин, от който може да си вземете тематичен сувенир за спомен.

Ако търсите нещо по-различно от обичайния ресторант в Прага (Praha / Prague) и ви се иска бирата ви да пристигне с локомотив, това определено е вашето място.

От Вацлавския площад към Страховския манастир

След обяда направих няколко снимки около фонтана пред Националния музей и се отправих към метростанция „Мустек“ (Můstek). Вацлавският площад (Václavské náměstí) в момента е в ремонт, затова този път просто се насладих на красивите фасади около него и продължих с метрото, а след това и с трамвай към една от следващите ми цели. Страховският манастир (Strahovský klášter / Strahov Monastery).

Страховският манастир и едно от съкровищата на Прага

Страховският манастир (Strahovský klášter) е основан през XII век и повече от осем столетия по-късно продължава да бъде действащ премонстрантски манастир. Комплексът е преживял пожари, войни, преустройства и периоди на разруха, но днес зад стените му се крият някои от най-впечатляващите исторически пространства, които може да посетите в Прага (Praha / Prague). А причината аз да дойда тук беше преди всичко една.

Страховската библиотека и нейните две великолепни зали

Страховската библиотека (Strahovská knihovna) е паметник от първа категория и място, което спокойно мога да определя като впечатляващо още от първия поглед. Двете ѝ исторически зали изглеждат почти нереално. Освен тях, по време на посещението се преминава през коридори и пространства с различни музейни експонати, стари книги, глобуси, часовници, религиозни предмети и научни инструменти. Сред експонатите вниманието ми привлече дори машина, използвана за експерименти със статично електричество.

Философската зала

Философската зала (Filosofický sál) е изградена между 1782 и 1797 г. и съхранява около 50 000 тома, обхващащи философия, история, математика, астрономия и други области на човешкото познание. Самите размери са впечатляващи. Залата е дълга около 32 метра, широка 10 и достига 14 метра височина. Ореховите библиотеки се издигат почти до тавана, а до най-високите им нива се стига по скрити спираловидни стълби. Входовете към тях са маскирани с фалшиви гръбчета на книги. Погледът обаче неизбежно отива нагоре. Монументалният стенопис „Духовното развитие на човечеството“ е дело на Франц Антон Маулберч и е създаден през 1794 г. само за около шест месеца. Творбата проследява развитието на науката и религията и търсенето на познание през различни периоди от човешката история.

Богословската зала

Още по-стара е Богословската зала (Teologický sál), построена през 1671 г. Днес в нея се съхраняват над 20 000 тома, основно свързани с богословието. Особено красиви са бароковите лавици и позлатените дървени орнаменти над тях. Картушите над отделните секции са служили и като своеобразна система за ориентация, показваща какъв тип литература се съхранява на съответното място. Залата е разширена през XVIII век, когато получава и впечатляващата си фрескова украса. Темите са вдъхновени основно от библейски текстове и са обединени около образа на Божията мъдрост. Интересен детайл са и глобусите, част от които са дело на прочутата нидерландска фамилия Блау, специализирала в изработването на карти, атласи и глобуси.

Художествената галерия и старите части на абатството

На територията на комплекса се намира и Художествената галерия „Страхов“ (Strahovská obrazárna). Колекцията проследява развитието на европейското изкуство през няколко столетия, от готиката до романтизма. Разгледах и нея, макар че този път признавам, библиотеката успя да открадне по-голямата част от вниманието ми. Друга възможност е обиколката на самото абатство. Тя отвежда до някои от най-старите части на манастирския комплекс, включително манастирската галерия и вътрешния двор, залата на капитула, романските помещения и двете исторически трапезарии, лятна и зимна.

След цялата история вътре може просто да излезете навън и да се разходите из красивите градини на манастира. Комбинираният билет за библиотеката и галерията при покупка онлайн струваше 390 Kč, или около 16€. Но аз имах още една кула за покоряване.

Петринската кула и Прага от високо

Има нещо, което обожавам да правя почти във всеки град, в който има достъпна за туристи наблюдателна кула. Да се кача възможно най-високо. На около 15 минути пеша от Страховския манастир се намира Петринската кула (Petřínská rozhledna), един от най-разпознаваемите силуети над Прага (Praha / Prague).

Построена е през 1891 г. като част от Юбилейното изложение и е вдъхновена от Айфеловата кула в Париж, но в значително по-малък мащаб. Височината ѝ е 58,70 метра, конструкцията е изградена от 175 тона желязо, а до горната наблюдателна площадка водят 299 стъпала. И тук идва интересната част. Самата кула е много по-ниска от Айфеловата, но Петрин се издига високо над Прага (Praha / Prague). Благодарение на хълма върхът на кулата достига приблизително същата надморска височина като върха на Айфеловата кула. Отгоре се открива великолепна панорама към Прага (Praha / Prague), Вълтава, мостовете, Пражкия замък и безкрайните червени покриви на града. При достатъчно ясно време видимостта стига много по-далеч извън чешката столица.

Входът беше 320 Kč, около 13€, при предварително закупен онлайн билет. И да, гледката си заслужава.

Лорета, една красива спирка по пътя

Следващата голяма цел беше Пражкият замък, но по пътя вниманието ми привлече още една впечатляваща фасада. Пражката Лорета (Loreta Praha). Този бароков поклоннически комплекс е свързан с традицията на италианското светилище Лорето и легендата за Светата къща на Дева Мария. Пражкият комплекс постепенно се превръща във важно място за поклонение, а днес сред най-разпознаваемите му елементи са богато украсената барокова фасада и камбанарията. Този път не влязох вътре. Външният вид обаче беше напълно достатъчна причина да спра за няколко снимки.

Пражкият замък, този път само отвън

Малко след 16:00 ч. вече бях на Храдчанския площад (Hradčanské náměstí), откъдето се открива гледка към монументалния вход на Пражкия замък (Pražský hrad) и Матиашовата порта (Matyášova brána). Пражкият замък не е просто една сграда. Това е огромен дворцов и религиозен комплекс, чието начало е поставено още през IX век. През вековете той е бил седалище на чешки князе и крале, а днес е официалната резиденция на президента на Чехия.

Тук обаче направих една от грешките на това пътуване. Бях се доверил на информацията за работното време, която открих предварително в интернет. На място се оказа, че в 16:40 ч. е последното влизане в историческите сгради.

Билетът за основната обиколка струваше 450 Kč, около 18,60€, и включва Стария кралски дворец (Starý královský palác), базиликата „Свети Георги“ (Bazilika svatého Jiří), Златната уличка (Zlatá ulička) и катедралата „Свети Вит“ (Katedrála svatého Víta). Да се опитам да видя всичко това за двайсетина минути щеше да бъде безсмислено. Дори любезните служители на билетната каса ми препоръчаха да не купувам билет толкова късно. Затова този път просто се разходих из комплекса.

Фонтанът на Кол и параклисът „Свети Кръст“

Във Втория двор на замъка се намира бароковият фонтан на Кол (Kohlova kašna), а непосредствено зад него се издига параклисът „Свети Кръст“ (Kaple svatého Kříže). Фонтанът е сред характерните елементи на двора и със скулптурната си украса се вписва чудесно в представителната архитектура на комплекса. Заедно с светлата фасада на параклиса зад него образуват една от онези гледки, при които почти автоматично вадиш телефона или фотоапарата. Но истинската архитектурна звезда на Пражкия замък тепърва предстоеше.

Катедралата „Свети Вит“, символът над Прага

Една сграда се забелязва от почти всяка висока точка в Прага (Praha / Prague). Катедралата „Свети Вит, Вацлав и Войтех“ (Katedrála svatého Víta, Václava a Vojtěcha). Размерите и готическата ѝ архитектура са впечатляващи дори когато я гледаш отдалеч. Когато застанеш непосредствено до нея обаче, усещането е съвсем различно.

Историята на мястото започва векове преди сегашната катедрала. Тук първо е имало ротонда, а по-късно романска базилика. Строителството на днешната готическа катедрала започва през XIV век по времето на Карл IV. Работата продължава с прекъсвания в продължение на столетия и храмът е окончателно завършен и осветен едва през 1929 г. Катедралата е не само религиозен храм, но и едно от най-важните места в чешката история. В нея са погребани чешки владетели и светци, а под хора се намират Кралският мавзолей и криптата.

Особено значение има параклисът на свети Вацлав, чиито стени са украсени със скъпоценни камъни и средновековни стенописи. Именно от него се стига до Коронната камера, в която се пазят чешките кралски регалии. Катедралата впечатлява от всяка страна. Огромните кули, контрафорсите, каменните орнаменти, витражите и прочутата Златна порта превръщат сградата в място, около което спокойно може да прекарате доста време само в разглеждане на детайлите.

През 2019 г. успях да вляза и вътре. Този път трябваше да се задоволя с обиколка около нея, но пък светлината в късния следобед беше повече от подходяща за снимки.

Базиликата „Свети Георги“

От източната страна на катедралата се намира още един от най-старите религиозни паметници в комплекса, базиликата „Свети Георги“ (Bazilika svatého Jiří). Основана е още през X век, макар обликът ѝ да се е променял многократно през следващите столетия. Днес особено разпознаваема е червената ѝ барокова фасада, която силно контрастира с готическата архитектура на „Свети Вит“. А по залез топлата светлина я прави още по-забележима.

Валенщайнската градина, малко спокойствие в центъра на Прага

От замъка се насочих към Старите замъчни стълби (Staré zámecké schody), слязох надолу и постепенно стигнах до една от най-красивите зелени зони в централната част на Прага (Praha / Prague), а именно Валенщайнската градина (Valdštejnská zahrada).

Валенщайнската градина

Тя е създадена заедно с Валенщайнския дворец между 1623 и 1629 г. и е един от ранните примери за барокова градина в столицата на Чехия. Днес дворецът е седалище на чешкия Сенат, а градините са отворени за посетители през по-топлата част от годината.

Геометрично оформени алеи, зеленина, езерца, фонтани и скулптури превръщат мястото в много приятна спирка след дългата разходка около замъка. Сред нещата, които снимах, бяха фонтанът с Херкулес в битка с дракон (Herkules v boji s drakem), централният фонтан (Středová kašna) и редицата от скулптури около него. Но не бързайте да излизате от градината. Защото в южната ѝ част се крие нещо доста по-странно.

Dripstone Wall, едно от най-необичайните места в Прага

Изкуствената сталактитна стена (Umělá krápníková stěna), известна на туристите и като Dripstone Wall, изглежда сякаш е попаднала тук от съвсем друг свят. Огромната тъмна маса наподобява естествена пещера, покрита със сталактити. Всъщност това е изкуствена барокова грота, създадена като част от композицията на Валенщайнската градина. Колкото повече я гледаш, толкова повече започваш да откриваш странни форми.

Сред неравната повърхност сякаш се появяват лица, животни, змии и фантастични създания. Част от ефекта е именно в това да се чудиш кое е направено нарочно и кое вижда собственото ти въображение.

Контрастът е страхотен. Само на няколко метра са подредените барокови алеи, фонтани и скулптури, а пред теб изведнъж се появява тази огромна, почти сюрреалистична стена. Определено едно от най-различните места, които видях при това посещение на Прага (Praha / Prague).

През Мала страна към Карловия мост

Един ден в Прага (Praha / Prague), но трябва да е пълен. Ако си мислите, че вече приключвам, ами не. Продължих през малките улички на Мала страна (Malá Strana), покрай красивите фасади и неизменните за чешката столица трамвайни релси, докато пред мен не се появиха Малостранските мостови кули (Malostranské mostecké věže).

Двете кули са различни както по възраст, така и по архитектура. По-ниската има романски произход и е свързана още с предшественика на Карловия мост, докато по-високата късноготическа кула е построена през XV век. Между тях се преминава през портата към едно от най-разпознаваемите места в цяла Чехия.

Карловият мост, без него Прага просто няма да е същата

Карловият мост (Karlův most) е от онези забележителности, които сте виждали стотици пъти на снимки и въпреки това ви се иска да ги снимате отново и отново, когато сте там. Преди него на това място е съществувал каменният Юдитин мост, построен през XII век. Голямо наводнение го разрушава през 1342 г., а по времето на Карл IV започва изграждането на новия мост.

Днес той свързва Стария град с Мала страна и е един от символите на Прага (Praha / Prague). По протежението му са разположени 30 статуи и скулптурни групи на светци, добавяни постепенно между XVII и XX век. Най-известна сред тях е статуята на свети Йоан Непомук от 1683 г. Част от оригиналните скулптури с времето са заменени с копия, за да бъдат предпазени от атмосферните условия.

Но историята е само част от причината Карловият мост да е толкова специален. От него се откриват едни от най-хубавите гледки към Вълтава. В едната посока виждате Стария град и неговите кули, в другата погледът естествено отива към Пражкия замък и „Свети Вит“, издигащи се над червените покриви на Мала страна. По светло мостът е пълен с хора, музиканти, художници и туристи. По залез цветовете се променят, а след падането на нощта осветеният замък над реката превръща гледката в нещо съвсем различно. И точно затова щях да се върна тук отново малко по-късно.

Староградската мостова кула

От другата страна на Карловия мост се издига Староградската мостова кула (Staroměstská mostecká věž). Тя е построена през XIV век и е не само укрепен вход към Стария град, но и своеобразна триумфална арка по маршрута на коронационните процесии на чешките крале.

Богатата ѝ готическа украса включва фигури на Карл IV, Вацлав IV и свети Вит. През 2019 г. се качих до наблюдателната площадка и гледката оттам към Карловия мост, Мала страна и Пражкия замък по залез беше уникална. Този път я пропуснах, но ако сте за първи път в Прага (Praha / Prague), горещо препоръчвам да се качите.

Малко Америка в сърцето на Прага

След толкова ходене пеша през целия следобед започнах отново да огладнявам. Този път не потърсих традиционна чешка кухня, а се отправих към едно световноизвестно американско заведение, Hard Rock Cafe Prague. Ресторантът се намира буквално в сърцето на Стария град, само на няколко крачки от Староградския площад.

Поръчах си „Tropical Margarita“ и легендарния им Smashed Burger. След километри ходене из Прага (Praha / Prague) комбинацията определено дойде на мястото си. А като спомен от града реших да си взема и характерната чаша от коктейла с надпис „Hard Rock Hurricane Prague“. И не, не съм я откраднал. Казвате на сервитьора, че искате чашата, тя се добавя към сметката, а след това от официалния Rock Shop получавате чисто нова в картонена кутия. Вече имам подобна от Дубровник, така че май без да искам започвам колекция.

600 години история на Староградския площад

След вечерята ме очакваше един от най-подходящите моменти за разходка из Стария град. Златният час. И едно механично чудо, което работи вече повече от шест века. Пражкият астрономически часовник (Pražský orloj) е монтиран върху Старото кметство през 1410 г. и днес е най-старият действащ астрономически часовник от своя тип в света. И той показва много повече от часа.

Астрономическият му циферблат пресъздава положението на Слънцето и Луната, а календарната част показва месеците и знаците на зодиака. На всеки кръгъл час в прозорците над циферблата се появяват фигурите на дванадесетте апостоли, докато други фигури около часовника също оживяват. Сред тях е скелетът, символизиращ смъртта, който звъни с камбанката си. Не е никак трудно да разбереш защо всеки час пред часовника се събира тълпа.

Църквата „Дева Мария пред Тин“

Само трябва да се обърнете и силуетът на още една емблематична пражка сграда ще привлече погледа ви. Църквата „Дева Мария пред Тин“ (Chrám Matky Boží před Týnem). Сегашният готически храм започва да се изгражда през XIV век, а двете му приблизително 80-метрови кули са сред най-разпознаваемите елементи в панорамата на Стария град.

Интериорът съчетава готика, Ренесанс и барок, а вътре се намира и гробът на прочутия астроном Тихо Брахе. Особено вечер, когато кулите са осветени над фасадите на Староградския площад, гледката е великолепна.

Малко по-различната Прага на Давид Черни

Докато чаках слънцето да залезе напълно, реших да се отдалеча за малко от средновековна Прага (Praha / Prague) и да видя две доста по-съвременни произведения. Първото е въртящата се глава на Франц Кафка (Hlava Franze Kafky), разположена пред търговския център „Куадрио“ (OC Quadrio).

Металната скулптура е дело на провокативния чешки художник Давид Черни и е изградена от множество хоризонтални подвижни слоя. Те могат да се завъртат независимо един от друг, лицето на Кафка се разпада пред очите ви и след това отново се подрежда. Определено не е типичният паметник.

По пътя обратно към Карловия мост минах и покрай друго негово произведение, „Висящият човек“ (Viselec). Ако не знаете, че е там, спокойно може и да го пропуснете. Просто трябва да погледнете нагоре. Над улицата виси човешка фигура, която се държи само с едната си ръка. Тя изобразява Зигмунд Фройд и е създадена така, че отдалеч лесно може да бъде объркана с истински човек. Типично за Давид Черни, произведението е едновременно странно, леко притеснително и достатъчно провокативно, за да ви накара да спрете.

Прага след залез е съвсем друг град

Междувременно слънцето вече беше изчезнало. И Прага (Praha / Prague) започна да се променя. Местата, които само няколко часа по-рано бях видял на дневна светлина, постепенно се осветиха. Староградският площад придоби съвсем различна атмосфера, кулите на църквата „Дева Мария пред Тин“ изпъкнаха над околните сгради, а Пражкият астрономически часовник продължаваше да привлича хора дори късно вечерта.

Върнах се и към Карловия мост. Този път причината не беше историята му, нито скулптурите. Беше гледката. Осветеният Пражки замък се издига над Мала страна, отраженията на светлините проблясват във Вълтава, а силуетите на кулите и куполите на Прага (Praha / Prague) се открояват в нощното небе. Има градове, които са най-красиви през деня. Други оживяват вечер. При столицата на Чехия не мога да избера. Затова просто ще оставя снимките да говорят, а те са най-отдолу на статията.

Прашната кула и началото на Кралския път

В края на деня си бях оставил още една „черешка на тортата“. Преди нея обаче минах покрай Прашната кула (Prašná brána). Основният камък на днешната късноготическа кула е положен през 1475 г. Тя е изградена на мястото на по-стара градска порта и през нея в Прага (Praha / Prague) е влизал един от важните пътища от Източна Бохемия.

Има и още една важна роля. Оттук започвал т.нар. Кралски или Коронационен път, по който бъдещите чешки крале преминавали през Стария град и Карловия мост към Пражкия замък. Името „Прашна кула“ идва по-късно, когато през XVIII век сградата започва да се използва за съхранение на барут. По време на пруската обсада през 1757 г. скулптурната ѝ украса е сериозно повредена, а днешният ѝ вид до голяма степен е резултат от мащабната реставрация през XIX век. А през нощта готическият ѝ силует изглежда още по-впечатляващо.

Общинският дом, една от най-красивите фасади в Прага

Непосредствено до Прашната кула се намира сграда, която също трудно може да бъде подмината, особено когато е осветена вечер. Общинският дом (Obecní dům). Това е една от най-значимите сгради в стил ар нуво в Прага (Praha / Prague). Построена е в началото на XX век като многофункционален културен и обществен център с концертни, изложбени и представителни пространства.

В сърцето ѝ се намира прочутата зала „Сметана“ (Smetanova síň), свързана и с Пражкия симфоничен оркестър FOK. Сградата има и огромно историческо значение. Именно тук на 28 октомври 1918 г. е приет законът, с който се провъзгласява създаването на независима Чехословакия. Дори да не влизате вътре, богато украсената фасада си заслужава да бъде видяна. А вечерното осветление определено ѝ отива.

Финалът: нощна Прага от 93 метра височина

Късно вечерта вече бях на площад „Република“ (Náměstí Republiky) и чаках трамвая. Имах още една последна цел. Телевизионната кула „Жижков“ (Žižkovská televizní věž). Защо я оставих за финал?

Защото исках последната ми гледка от това пътуване да бъде към нощна Прага (Praha / Prague) отвисоко. Кулата „Жижков“ е висока 216 метра и е най-високата постройка в чешката столица. Нейният необичаен футуристичен силует е толкова различен от историческата архитектура на центъра, че няма как да бъде сбъркан. Вътре се намират ресторант, бар, луксозен хотел и, най-важното за мен, панорамна обсерватория.

Тя е на 93 метра над земята и предлага 360-градусови гледки към Прага (Praha / Prague). Входният билет струваше 350 Kč, приблизително 14€, а обсерваторията работи чак до полунощ. Това я прави идеална спирка именно за края на деня. Горе има няколко различни панорамни пространства. В едното са разположени характерните висящи Bubble Chairs, в които просто може да седнете и да гледате града под себе си. И точно това направих.

След цял ден ходене, десетки посетени места и безброй снимки просто седнах. И ако всичко това ви звучи като прекалено много за един ден, часовникът ми го потвърждава. Според Apple Watch-а ми за този ден в столицата на Чехия съм извървял точно 21,11 километра. Краката ми определено го усещаха. Под мен беше нощна Прага (Praha / Prague). Светлините, улиците, кулите и целият град, който бях обикалял пеша през последните часове, вече изглеждаха съвсем различно от 93 метра височина.

Гледката определено си заслужава по всяко време на денонощието. Но за мен нощта беше правилният избор. И правилният финал.

Един ден не е достатъчен за Прага

Точно така приключи второто ми приключение в Прага (Praha / Prague). Има още толкова много за гледане, че определено един ден не е достатъчен за столицата на Чехия. Но един ден е напълно достатъчен, за да се влюбиш в този град и да поискаш да се връщаш пак и пак. Аз вече го направих веднъж. И ще го направя отново.

При първото ми посещение през 2019 г. успях да видя и други места, които този път останаха извън маршрута. Сред тях са църквата „Пресвето сърце Господне“ (Kostel Nejsvětějšího Srdce Páně), тематичното трамвайно кафене на Вацлавския площад, което се надявам отново да бъде там след приключването на ремонта, както и интериорът на катедралата „Свети Вит“.

Посетих и един доста по-необичаен музей, посветен на човешката сексуалност и нейната история. Нека кажем само, че определено не прилича на повечето музеи, които сте посещавали.

А какво си набелязах за следващото идване?

Крепостта Вишехрад (Vyšehrad), Музея на полицията на Чехия, Музея на бирата, Музея на комунизма, Националния музей, Музея на тухлите, най-тясната уличка в Прага (Praha / Prague), парк „Летна“ (Letná) и Пражкия метроном. И още, и още… Май вече имам достатъчно причини за трето посещение.

Но засега е време да се прибирам в хотела и да си лягам. На следващата сутрин в 08:40 ч. излитам обратно към България. Прага (Praha / Prague) отново успя да ме впечатли. До следващия път!

Галерия със снимки от Прага (Praha / Prague):