Тайните на Северозапада: Пещера „Венеца“ и фестивалът „Жива вода“

В горещия ден на 27 юни заедно с Танцов състав „Руменя“ при НЧ „Напредък-1898“ – село Търнава, област Враца, се отправихме към село Гара Орешец в община Димово. Поводът беше XVI Международен фолклорен фестивал „Жива вода“ Венеца, който през 2026 година се провежда между 26 и 28 юни. Покрай участието на танцовия състав отново имах възможност да посетя едно от най-красивите места в Северозападна България – пещера „Венеца“.

Как да стигнете до пещера „Венеца“

Пещерата се намира на около 12 километра от международния път Е79 (Враца – Видин), като отклонението е при село Ружинци. След това маршрутът продължава по пътя за Белоградчик, а последните километри преминават по тесен, но напълно проходим път. Това беше второто ми посещение тук – за първи път разгледах пещерата през есента на 2023 година.

Пещера „Венеца“ – едно от природните богатства на Северозапада

Още с пристигането си човек усеща, че мястото има особен чар. От едната страна са зелените хълмове на Западния Предбалкан, а от другата – районът около пещерата, който през последните години е превърнат в приятно място за отдих с паркинг, сцена и просторна поляна за провеждането на фестивала. Именно тук всяко лято се събират хиляди любители на българския фолклор и традиции.

Признавам си, че въпреки второто ми посещение, пещера „Венеца“ отново успя да ме впечатли. Не е сред най-дългите пещери в България – туристическият маршрут е около 220 метра – но това, което ѝ липсва като размер, многократно компенсира с красотата си. Разходката преминава през пет различни зали, изпълнени със сталактити, сталагмити, сталактони и красиви кристални образувания. Почти на всяка крачка има нещо, което привлича погледа и те кара да спреш за снимка.

Любопитна е и историята на самата пещера. Тя е открита съвсем случайно през 1970 година при взривни работи в близката кариера. Следват години на проучвания от спелеолози, а едва през 2015 година, след изграждането на пешеходни алеи, осветление и необходимата инфраструктура, „Венеца“ отваря врати за посетители. Днес е една от най-младите благоустроени туристически пещери в България.

Сред най-ценните природни богатства в нея са редките арагонитни кристали – минерал, който се среща на сравнително малко места по света. Освен тях могат да се видят и цветни калцитни образувания, получили различните си нюанси благодарение на минералите в скалите. Осветлението е подбрано така, че подчертава естествените форми, без да нарушава атмосферата, а температурата вътре е около 10 градуса през цялата година. Именно това прави разходката особено приятна дори в най-горещите летни дни. Посещенията се извършват само с екскурзовод, а на входа всички посетители получават предпазни каски. Към момента билетът за възрастни е 5 евро.

По време на обиколката екскурзоводката ни разказа и няколко любопитни истории, които едва ли бих научил, ако просто разглеждах пещерата сам. Оказа се, че една от залите изобщо не е достъпна за посетители. Преди години е имало идея тя също да бъде включена в туристическия маршрут, но в нея се намира дълбока пропаст. При проучванията спелеолози са се спуснали на около 25 метра, но не са достигнали дъното. Именно заради това и от съображения за безопасност залата остава затворена.

Друга интересна подробност също ми направи впечатление. Между скалните образувания на едно място се виждаха сини светлини, които сякаш подсказват, че зад тях има още нещо. Всъщност това не е специален ефект, а дискретно осветление на друга част от пещерата, която остава недостъпна за посетителите. Процепът е толкова тесен, че реално не може да се види почти нищо, но именно това буди любопитството. Екипът на пещерата ни обясни, че достъп до тази част може да бъде осигурен единствено ако бъдат разрушени част от естествените образувания. Вместо да се намесват в природата, е взето решение мястото да остане такова, каквото е. Признавам си, че точно това е правилното. Понякога е по-добре човек да види малко по-малко, но да знае, че природата е останала непокътната.

Международният фолклорен фестивал „Жива вода“ Венеца

След разходката в пещерата се върнахме към сцената, където вече беше в разгара си XVI Международен фолклорен фестивал „Жива вода“ Венеца. Организатори са Община Димово и Народно читалище „Паисий Хилендарски – 1927“. От 2022 година той се провежда именно пред входа на пещерата и постепенно се утвърждава като една от най-интересните фолклорни прояви в Северозападна България. В продължение на три дни тук се събират певчески и танцови състави, индивидуални изпълнители, занаятчии и производители от различни краища на България, а атмосферата е истински празник на българските традиции.

Тазгодишното издание предлага богата програма. Освен десетки фолклорни изпълнения, на сцената се изявяват духовият оркестър „Нова Брас Бенд“, фолклорният вокален дует „Сестри Диневи“ и танцовото шоу Masters of the Dance. Вечерните концерти са поверени на сръбските изпълнители Shahira, Таня Савич и Саша Матич, а фестивалът ще завърши с празнична заря. Организаторите са предвидили и специално участие на български занаятчии, които представят своите изделия и съхраняват живи традиционните занаяти.

Съседите от Сърбия също имат свое присъствие с щанд, на който посетителите могат да открият магнити, звънци и различни традиционни сувенири. Това придава още по-международен облик на събитието и създава приятно усещане за среща между културите от двете страни на границата.

Най-хубавото според мен е мястото, на което се провежда фестивалът. Не всеки ден можеш да гледаш фолклорна програма буквално пред входа на една от най-красивите пещери в България. Комбинацията между природа, народна музика и български традиции създава атмосфера, която трудно може да се опише с няколко думи.

Представители на родното ми село бяха Танцов състав „Руменя“ при НЧ „Напредък-1898“ – село Търнава. Самодейците представиха три хо̀ра, а Русин Данчовски се включи с изпълнение на народна песен. Докато бяхме на фестивала, на сцената непрекъснато се редуваха участници – едни след други се изявяваха състави от различни краища на страната, а публиката ги изпращаше с бурни аплодисменти. Освен музика и танци посетителите можеха да разгледат щандове на местни производители, майстори и занаятчии, което допълваше празничната атмосфера около пещерата.

Мандра „Боровица“ – вкусна спирка по пътя

След участието на ТС „Руменя“ решихме да направим още една задължителна спирка. Само на около 12 километра в посока Белоградчик се намира село Боровица, където е разположена едноименната кравеферма и мандра „Боровица“. Всеки път, когато съм в района, се отбивам именно там. Любимият ми продукт без никакво колебание е кравето сирене в саламура и този път отново си тръгнах с няколко бучки. Освен него се предлагат различни видове кашкавал – с манатарки, орехи, боровинки, а вече и с бъз. Фирменият им магазин работи от понеделник до неделя от 9 до 19 часа. Приятна изненада за мен беше да разбера, че продуктите им могат да се намерят не само в района, но и във фирмени магазини в София, както и партньорски обекти в столицата, Северозападна България, Стара Загора и Бургас.

Не бързайте да си тръгвате

Ако вече сте стигнали до пещера „Венеца“, съветът ми е да не приключвате разходката дотук. Районът около Белоградчик и община Димово крие още много интересни места, които спокойно могат да запълнят цял уикенд. Разбира се, най-популярната забележителност са Белоградчишките скали и крепостта „Калето“ – едно от най-впечатляващите природни и исторически места в България.

Само на около 35 километра се намира и пещера „Магура“ – световноизвестна със своите праисторически скални рисунки, които са сред най-ценните археологически находки у нас. Признавам си, че все още не съм я посетил, но определено вече е сред местата, които планирам да разгледам.

Феновете на по-малко познатите природни кътчета могат да се разходят до Боровишкия скален комплекс, където сред скалите са запазени останки от средновековен манастир и старинен скален параклис. Недалеч се намира и храмът „Света Троица“ в село Боровица, който също заслужава кратка спирка.

Освен с мандрата си, Боровица е известна и с едноименната винарска изба, която предлага посещения и дегустации. Този път я пропуснах, тъй като не съм голям фен на виното, но никога не се знае – може при следващото ми идване в района да ѝ дам шанс.

За любителите на пещерите възможностите също не свършват. Освен „Венеца“ и „Магура“, в района се намират още пещерите „Лепеница“ и „Козарника“. Последната е известна далеч извън България, тъй като археологическите проучвания показват, че е била обитавана още преди повече от милион години и е сред най-значимите праисторически обекти в Европа.

И ако картата ви отведе до село Вещица, не се стряскайте от името. Макар през нощта да звучи и изглежда малко мистериозно, това е спокойно северозападно село, което неизбежно буди любопитство у всеки, който мине покрай табелата му.

За съжаление, пътищата в тази част на България все още не са в състоянието, което подобен туристически район заслужава. Въпреки това съм убеден, че пътуването си заслужава. Красивата природа, спокойствието и многобройните природни и исторически забележителности показват, че Северозападна България крие много повече, отколкото човек би предположил, ако съди единствено по лошите пътища, с които районът е известен.

Практична информация:

📍 Местоположение: пещера „Венеца“, село Гара Орешец, община Димово, област Видин
🚗 Отклонение: около 12 км от път Е79 при село Ружинци
🕒 Време за разглеждане: около 40–50 минути, входът е на всеки кръгъл час
🌡 Температура в пещерата: около 10°C през цялата година
🎟 Вход за възрастни: 5€ (към юни 2026 г.)
🪖 Каски: осигуряват се на място и са задължителни
🅿 Паркинг: има непосредствено до входа на пещерата
📅 Фестивал „Жива вода“: провежда се ежегодно в края на юни пред входа на пещера „Венеца“

Галерия със снимки от пещера „Венеца“ и XVI Международен фолклорен фестивал „Жива вода“ – Венеца: