Призрен – по калдъръмените улици на един от най-красивите градове в Косово (Prizren, Kosovo)
Когато навлязох на територията на Косово (Kosovë / Kosovo), бях впечатлен от природата на тази страна. Разбира се, добро впечатление ми направиха и магистралите, които свързват столицата Прищина (Prishtinë / Pristina) със съседните Северна Македония и Албания. Все още обаче ми липсваше досегът с хората тук. Исках да разбера какви са, как се държат с туристите. Любопитен бях и защо в Google Maps всички по-големи градове през деня светеха в червено – т.е. навсякъде се показваха сериозни задръствания.
Преди да разкажа за първото си посещение на град в Косово, ще напиша само едно: изключително гостоприемни и усмихнати хора! Респект и дълбоко уважение към тях!
И така, да се върнем по същество.
След кратка и приятна разходка в Кукъс (Kukës / Kukes), Албания, решихме да се върнем към Косово и близкия град Призрен (Prizren / Prizren), който така или иначе беше включен в първоначалния план за посещение по време на „Балканско пътуване – част 1“. Заради очакваното влошаване на времето в проходите на Шар планина (Malet e Sharrit / Šar Mountains) променихме част от маршрута, но Призрен не отпадна от списъка. По залез слънце тръгнахме натам, отново бързо и безпроблемно прекосихме границата между Албания и Косово и около 19:00 часа вече бяхме в града.
Малко след табелата на Призрен ни посрещна четирилентов булевард със зеленина между платната и множество строящи се сгради около него. С приближаването към същинската част на града изведнъж получих отговор и на въпроса защо през деня Google Maps показва градовете в Косово в червено. Пътят стана по-тесен, а автомобилите – все повече и повече. Бяхме се насочили към централната част, където по поречието на река Бистрица (Lumbardhi i Prizrenit / Prizren Bistrica). Балканите буквално се усмихват през калдъръмените улици, а в подножието на Шар планина се срещат османска архитектура, средновековни църкви и ритъмът на албанска, турска и славянска култура. Всичко това в едно!
Паркирането обаче се оказа истинско предизвикателство. Около 30 минути търсихме свободно място по улиците или платен паркинг, на който все още да има къде да оставим автомобила. Е, в крайна сметка успяхме.
Призрен (Prizren / Prizren) – град музей в подножието на Шар планина
Още с първите метри пеша започнах да разбирам защо Призрен се смята за един от най-красивите и исторически значими градове в Косово. Разположен е от двете страни на река Бистрица, непосредствено в подножието на Шар планина, а географското му положение в продължение на векове го превръща във важен търговски, културен и административен център между Изтока и Запада.
Следите от различните периоди са навсякъде – османски джамии и хамами, православни и католически храмове, стари каменни мостове и калдъръмени улици. Именно заради концентрацията на исторически паметници и необичайното преплитане на различни култури Призрен често е определян като „град музей“ или „музей под открито небе“. Особено важна роля градът има и в по-новата албанска история. Тук през 1878 г. е основана Призренската лига (Lidhja Shqiptare e Prizrenit / League of Prizren) – политическа организация, която се превръща в ключов момент за албанското национално движение.
Но нашата среща с Призрен този път беше кратка и вечерна, затова вместо да се опитваме да обиколим всичко, просто тръгнахме пеша покрай реката.
По поречието на Бистрица
Паркирахме в района на джамията Сузи Челеби (Xhamia Suzi Çelebi / Suzi Çelebi Mosque), а красиво оформеното корито на река Бистрица в комбинация с магичния залез нямаше как да не ни спре за снимки още през първите метри от разходката. Продължихме по поречието и спряхме около паметника на Агим Авди Шала (Agim Avdi Shala). Той е боец от Армията за освобождение на Косово (UÇK/KLA), загинал през септември 1998 г. по време на сраженията в района на Верин (Vërrin); паметникът му пред общината в Призрен е открит през 2023 г. До него се намира един от многото автомобилни и пешеходни мостове над Бистрица, на който естествено отново спряхме за снимки на фона на залеза.
Старият каменен мост – символът на Призрен (Prizren / Prizren)
Следващата ни фото пауза беше при Стария каменен мост (Ura e Gurit / Stone Bridge). Това е един от най-разпознаваемите символи на Призрен и свързва площад Шадърван (Sheshi i Shatërvanit / Shadervan Square) със старата част на града. Смята се, че е построен през XVI век и първоначално е имал три каменни арки. През вековете мостът претърпява редица промени, но и днес остава в самото сърце на историческия център.
Гледката от него е наистина уникална, дори и през нощта! Всичко е перфектно осветено, а непосредствено зад моста се вижда масивната постройка на джамията „Синан паша“ (Xhamia e Sinan Pashës / Sinan Pasha Mosque). Джамията е построена през 1615 г. и днес е една от най-характерните сгради в силуета на стария Призрен (Prizren / Prizren). Интериорът ѝ е известен с богато изрисувания купол, където флорални и геометрични мотиви от различни периоди се преплитат в една обща композиция. А високо над всичко това се издигат стените на Призренската крепост (Kalaja e Prizrenit / Prizren Fortress).
Неуспешният ни опит да стигнем до крепостта
Разбира се, решихме да опитаме да стигнем до нея, макар да бяхме напълно наясно, че по това време едва ли ще е достъпна за туристи. Тръгнахме нагоре по изключително стръмните калдъръмени улички. С всяка следваща крачка те изпиваха все повече от силите ни, а накрая се оказа, че сме стигнали до… улица без изход. Дотук с крепостта. Ще я запазим в списъка за някое бъдещо посещение.
А определено има защо да се върнем. Хълмът над Призрен (Prizren / Prizren) е използван и укрепван през различни исторически периоди, като археологическите следи в района достигат далеч преди Средновековието. Положението му позволява контрол над долината и старите търговски пътища, а днес крепостта предлага една от най-разпознаваемите панорами към целия град, долината на Бистрица и Шар планина. Историята на мястото е част от причината Призрен да бъде определян като „музей под открито небе“.
Следващия път обаче ще тръгнем към нея по светло и по правилната улица. 😊
Следите от близкото минало
Близо до Стария каменен мост в Призрен (Prizren / Prizren) се намира и скулптурата на Джеват А. Бериша (Xhevat A. Berisha, 1961–1998), определян като „Hero i Kombit“ (бел. ред. в превод „Национален герой“). Той е боец от Армията за освобождение на Косово и загива през 1998 г. по време на войната в Косово. Данните за жертвите от периода посочват Xhevat Ahmet Berisha, роден през 1961 г. в село Лез (Lez), община Призрен, и загинал на 1 септември 1998 г. До паметника е поставена плоча с емблемата на UÇK и думи, приписани на Джеват Бериша:
„Аз съм тук, за да бъдете вие свободни. Борих се и се пожертвах, за да живея сред вас, начело на свободата на родината!“
След още няколко минути разходка сред калдъръмените улички, вече почти празни заради студеното време и късния час, се върнахме към автомобила и потеглихме обратно към Кукъс (Kukës / Kukes).
Какво остана за следващия път?
Няколко часа определено не са достатъчни за Призрен (Prizren / Prizren) и още преди да си тръгнем беше ясно, че има защо да се върнем. Освен крепостта пропуснахме Музея на Призренската лига (Kompleksi i Lidhjes Shqiptare të Prizrenit / Albanian League of Prizren Complex), свързан със създаването на организацията през 1878 г., както и един от най-значимите средновековни паметници в града – православната църква „Богородица Левишка“ (Kisha e Shën Premtës / Our Lady of Ljeviš). Храмът е изграден в началото на XIV век върху основите на по-стар византийски храм и днес е част от обекта на световното наследство на ЮНЕСКО „Средновековни паметници в Косово“.
Сред останалите интересни места са хамамът на Гази Мехмед паша (Hamami i Gazi Mehmet Pashës / Gazi Mehmet Pasha Hammam), Археологическият музей и още множество джамии, православни и католически храмове, разпръснати из историческия център. Всичко това обаче остава за следващото посещение.
Първата ни среща с Призрен (Prizren / Prizren) беше кратка, студена и почти изцяло по тъмно, но напълно достатъчна, за да затвърди отличните ми първи впечатления от Косово. А най-силният спомен от тази вечер дори не беше конкретна забележителност – бяха хората. Изключително гостоприемни и усмихнати!
А „Балканско пътуване – част 1“ тепърва започваше. На следващата сутрин ни очакваше пътят към Черна гора (Crna Gora / Montenegro) и една от перлите на Адриатика – Будва (Budva / Budva).
Галерия с всички снимки, които успях да направя от краткото посещение на красивия град Призрен (Prizren / Prizren):
