Izvor Cetine или „Окото на Земята“ – най-красивото синьо, което съм виждал (Хърватия)
След най-скъпия паркинг, който съм плащал през живота си, най-разумното беше просто да забравя за този момент и да се насладя на природата. Да се отправя към място, което бях виждал десетки пъти на снимки, но което дори не знаех как да опиша с думи. Официално го наричат „Окото на Земята“ (Eye of the Earth), реално е изворът на река Цетина (Izvor Cetine). Хората с по-богато въображение често използват и други сравнения. Реално обаче това е извор. Извор на река. Но не какъв да е извор, а безспорно един от най-впечатляващите природни феномени, които съм виждал не само в Хърватия, но и изобщо по време на пътуванията си.
На около час път от Сплит (Split), в подножието на Динарските Алпи, се намира изворът на река Цетина (Izvor Cetine). Потеглих рано сутринта, спрях на една от любимите ми хърватски бензиностанции – INA, взех си кафе и поех към малкото село Цетина (Cetina). Пътят беше типичен за вътрешността на Хърватия – двулентов, отлично поддържан и с почти никакъв трафик. Както навсякъде в страната, през повечето населени места има камери за контрол на скоростта, но за човек, който спазва ограниченията, това изобщо не е проблем. По маршрута имаше участък с ремонт заради свлачище, но движението се регулираше от временен светофар и не се наложи да чакам дълго.
Част от пътя преминава покрай езерото Перуча (Peruća Lake) – най-голямото изкуствено езеро в Хърватия. Създадено е през 50-те години на миналия век като част от хидроенергийната система по течението на река Цетина и днес е важен воден ресурс за региона. На отиване избрах южния маршрут през Малйково (Maljkovo) и Подосое (Podosoje), а на връщане реших да се върна по северния бряг през Румин (Rumin), за да видя повече от района.
Часът беше около 09:30, когато пристигнах. Слънцето вече беше огряло околните поля и хълмове, а от малкия паркинг до църквата се откри гледка, която ме остави без думи.
Изворът на Цетина (Izvor Cetine)
Признавам си, че рядко използвам подобни определения, но това е едно от местата, които изглеждат дори по-красиви на живо, отколкото на снимките. А това се случва много рядко.
От високо изворът прилича на огромно синьо око. Цветовете преминават от светлосиньо и тюркоазено към наситено тъмносиньо в самия център. Именно тази тъмна част създава усещането за нещо мистериозно и дори леко плашещо. Колкото повече се приближаваш до ръба, толкова повече осъзнаваш, че гледаш към нещо много по-голямо, отколкото изглежда на снимка.
Причината е, че под повърхността се крие сложна карстова система от подземни канали и пещери. Изследванията показват, че дълбочината на извора достига поне 115 метра, а вероятно и повече. Оттук започва своя път река Цетина (Cetina) – една от най-важните реки в Хърватия, която след близо 100 километра се влива в Адриатическо море край град Омиш (Omiš).
Само на няколко крачки от извора се намира и църквата „Свето Спасение“ (Crkva Svetog Spasa), която е сред най-старите запазени християнски храмове в страната. Построена е през IX век и е едно от малкото места в Хърватия, където могат да се видят толкова добре съхранени ранносредновековни архитектурни елементи.
Стоях дълго до водата. Не снимах веднага. Не вдигнах веднага дрона. Просто гледах. Водата беше толкова прозрачна, че можех да видя всяко движение на малките рибки под повърхността. Наоколо прелитаха пеперуди, а единственият шум идваше от вятъра и от самия извор.
Това е едно от онези места, които не могат да бъдат предадени чрез снимка. Може да покажеш цветовете. Може да покажеш формата. Може да покажеш гледката от дрон. Но не можеш да покажеш усещането.
Обратно към Сплит (Split)
Недалеч от извора се намират още няколко интересни обекта, сред които Плочестият мост (Pločasti most), но този път предпочетох да остана по-дълго край самата вода.
След като се насладих на извора и направих десетки снимки, дойде време да поема обратно. Вместо да се върна по същия маршрут, избрах северния път покрай езерото Перуча (Peruća Lake) през Румин (Rumin). Така успях да видя района от различна перспектива и да се насладя още малко на красивата природа на вътрешна Хърватия. По пътя преминах и по интересния еднолентов мост „Мост на Паню“ (Most na Panju), който сякаш е останал от друго време и допълва усещането за спокойно пътуване далеч от туристическите тълпи по Адриатическото крайбрежие.
Ако трябва да избера едно място от цялото „Балканско пътуване – част 2“, което ме е впечатлило най-силно като природен феномен, вероятно това ще бъде именно изворът на Цетина (Izvor Cetine). Не заради популярността му в социалните мрежи. Не заради снимките с дрон. А защото е едно от малкото места, които на живо изглеждат още по-красиви, отколкото в интернет.
След няколко часа сред природата се върнах в Сплит (Split), а на следващата сутрин беше време да поемем отново към Босна и Херцеговина и следващата голяма спирка от нашето пътешествие – Сараево (Sarajevo).
Галерия със снимки от Изворът на Цетина (Izvor Cetine) или „Окото на Земята“:
