Split и Trogir – когато първото впечатление се оказа грешно (Сплит и Трогир, Хърватия)

Andrey Denovski

05/05/2026 11 Mins Read

179 Views

Определено една от любимите ми държави е Хърватия. Това не беше първото ми посещение тук и със сигурност няма да бъде последното. Всеки път откривам нови места, а по време на „Балканско пътуване – част 2“ решихме да отделим повече време на град, който досега все оставаше извън маршрутите ми – Сплит (Split). Това беше и единственото място по време на цялото пътуване, където останахме две нощувки вместо една.

Пристигнахме в късния следобед. Настанихме се в уютен апартамент близо до центъра, оставихме багажа, взехме бърз душ след горещия ден и се отправихме към стария град. Още в първите минути обаче усетих нещо странно. Не беше разочарование. По-скоро липса на онова чувство, което обикновено получавам, когато попадна на място, което веднага ме грабва.

Разхождахме се из тесните улички, а около нас се издигаха каменните стени на двореца на Диоклециан (Dioklecijanova palača). Туристи имаше навсякъде, крайбрежната алея беше оживена, а в преддверието на двореца се провеждаше изложение на местни творци и занаятчии. И все пак нещо не се получаваше. Може би бях уморен от пътя. Може би очаквах твърде много. Може би просто още не бях открил истинския Сплит (Split).

Град, роден от дворец

Дворецът на Диоклециан не е просто забележителност. Всъщност той е причината Сплит изобщо да съществува в сегашния си вид. Построен е в началото на IV век от римския император Диоклециан, който след абдикацията си решава да се оттегли именно тук – на брега на Адриатическо море. Днес това е един от най-добре запазените римски дворцови комплекси в света и част от списъка на UNESCO. Най-интересното е, че дворецът не е останал музей.

С вековете хората започват да строят домовете си вътре в него, а по-късно се появяват магазини, ресторанти и цели квартали. Така днес старият град на Сплит (Split) буквално живее вътре в римски дворец, построен преди повече от 1700 години.

Въпреки това усещането ми продължаваше да бъде същото. И въпросът започна да се появява все по-често: „Дали не сгрешихме, че отделихме толкова време на Сплит?“

Бягство до Трогир (Trogir)

След кратка почивка в апартамента решихме да потърсим място за вечеря. Разгледахме препоръки, рейтинги и менюта, но нищо не успя да ни впечатли особено. Тогава взехме спонтанно решение. Щом не усещаме Сплит, защо не отидем до Трогир (Trogir)?

Около половин час по-късно вече паркирахме на голям паркинг в новата част на града и поехме пеша към историческия център. Още с първите крачки атмосферата беше различна. Старият град на Трогир е разположен на малък остров между континента и остров Чиово (Čiovo), а тесните каменни улички създават усещането, че времето е спряло преди векове.

Трогир е сред най-добре запазените средновековни градове по Адриатическото крайбрежие и също е включен в списъка на ЮНЕСКО. Историята му започва още през III век пр.н.е., когато е основан от гръцки колонисти. През вековете тук оставят следи римляни, венецианци, хървати и австрийци, а резултатът е впечатляваща смесица от архитектура и култура. Точно тук започнахме да усещаме онова, което ни липсваше в Сплит (Split).

Разходка по залез. Лек морски бриз. Каменни улички. Светлини, които постепенно се запалваха по фасадите. Сякаш Трогир ни посрещна по-топло. След дълго чудене избрахме ресторант за вечеря.

Хапнах вкусни гриловани калмари със зеленчуци, наслаждавайки се на вечерната атмосфера на стария град. Вкусно беше. Макар че цените окончателно затвърдиха мнението ми, че храната е едно от най-сериозните пера в бюджета на едно пътуване до Хърватия.

Скъп урок по паркиране в Сплит (Split) – 54€ за 12 часа 🙂

На връщане към Сплит ни очакваше ново приключение. Паркирането. След близо 40 минути обикаляне така и не успях да намеря свободно място около апартамента. Платените паркинги също бяха препълнени. В крайна сметка късметът ми се усмихна и се освободи едно място. Оставих колата, минахме през супермаркета за вино и пуканки и приключихме деня. Поне така си мислех.

На следващата сутрин се събудих рано и тръгнах към колата, защото бях решил да посетя извора на река Цетина (Izvor Cetine), за който ще разкажа в следващата статия. Още щом излязох пред апартамента, нещо ми направи впечатление.

Паркингът, който предната вечер беше препълнен и на който едва намерих място след близо 40 минути обикаляне, сега беше почти празен. Освен моя автомобил имаше още едва няколко коли. Това моментално ме усъмни, но нямах време да размишлявам. Потеглих, стигнах до бариерата и избрах плащане с карта. Няколко секунди по-късно вече знаех защо паркингът е празен. За около 12 часа престой дължах… 54€. Да, правилно прочетохте – петдесет и четири евро. Определено не беше най-приятната изненада по време на пътуването, но вината си беше изцяло моя. Не бях погледнал тарифата предварително, а след дългото обикаляне предната вечер просто нямах особен избор. Преглътнах загубата, платих и потеглих към Цетина.

Вторият шанс на Сплит (Split)

След завръщането от Цетина намерих място за паркиране буквално до апартамента. И тогава започнах да разбирам града. Сплит не е малък адриатически курорт. Той е вторият по големина град в Хърватия с население от над 160 000 души и функционира като истински регионален център на Далмация.

През деня изглежда сравнително спокоен. Но вечер… Сплит оживява. Местните хора излизат на разходка. Заведенията се изпълват. Крайбрежната алея Рива (Riva) се превръща в сцена на градския живот. И именно тогава започнах да харесвам мястото. Посетихме и един от най-странните музеи, които съм виждал – Фроджиленд (Froggyland).

В него повече от 500 препарирани жаби са подредени в различни човешки ситуации – от училище и съдебна зала до цирк и музикални представления. Странно? Да. Интересно? Определено.

За обяд избрах пица. Все пак Италия е точно отвъд Адриатика, а хърватските пицарии определено знаят какво правят. След кратка почивка отново се отправихме към стария град. Този път вече го гледах с други очи.

Вечерта избрахме ресторант „Konoba Varoš“, който се намира в една от старите части на града и беше сред местата с най-добри отзиви, които открихме. Реших да опитам едно от най-традиционните ястия за Далмация – черно ризото (Crni rižot). Приготвя се с ориз, сепия и мастилото ѝ, а в менюто беше описано като „riža sa sipom i crnilom u umaku od češnjaka, peršina i maslinova ulja“ (ориз със сепия и мастилото ѝ в сос от чесън, магданоз и зехтин). Цената от 20€ първоначално ми се стори висока, но още след първите няколко хапки разбрах защо това ястие е толкова популярно по хърватското крайбрежие. Богатият вкус на морски дарове, чесънът, магданозът и зехтинът се съчетаваха перфектно и определено не съжалявам, че го поръчах. Към него добавих и порция гриловани калмари. Да, храната в Хърватия не е евтина и това се усеща почти навсякъде по крайбрежието, но понякога има моменти, в които просто си казваш, че преживяването си заслужава. Това беше един от тях.

Последва дълга разходка по осветената крайбрежна алея, сладолед и приятно усещане, че съм преценил града твърде прибързано. По пътя срещнахме футболни фенове, които спокойно обсъждаха мача, приключил по-рано същата вечер, както и стотици хора, събрали се около близък стадион, където се провеждаше концерт на местна звезда. Тогава окончателно разбрах какво не бях видял в първия ден. Сплит не е град, който се разкрива веднага. Той не те впечатлява непременно от пръв поглед. Но ако му дадеш малко време, започваш да разбираш защо толкова хора го обичат. И защо аз също бих се върнал отново.

Но преди това ни очакваше още една среща с Босна и Херцеговина. Следващата спирка от нашето „Балканско пътуване – част 2“ е Сараево (Sarajevo), за което може да прочете на обичайното място andreydenovski.com.