Плитвичките езера или там, където водата рисува пейзажа (Plitvice Lakes, Croatia)

Andrey Denovski

12/04/2025 14 Mins Read

75 Views

Един от може би най-големите природни феномени на Балканите са Плитвичките езера (Plitvička jezera / Plitvice Lakes) в Хърватия. Може да ги срещнете и като „Плитвишките езера“, на български и двете звучат правилно. На хърватски са Plitvička jezera, което се произнася приблизително „Плитвичка йезера“.

Това е второто ми посещение, като отново не попаднах в сезон, в който растителността допълва цветната картина със своята зеленина. Бях тук през декември и точно четири месеца по-късно отново се върнах, този път като част от маршрута на „Балканско пътуване – част 1“. При второто посещение обаче разбрах, че ранната пролет има и свое предимство. Без гъстата зеленина част от водопадите и каскадите се виждат много по-добре между дърветата.

Спиращи дъха гледки, кристално чиста вода и наситени цветове. Това са Плитвичките езера (Plitvička jezera / Plitvice Lakes)!

Каквито и думи да използваш за тази част на Хърватия, просто няма да са достатъчни. Снимките говорят сами и не, не са AI. Това място съществува много, много преди изкуствения интелект. За да го видиш, просто трябва да дойдеш до Национален парк „Плитвички езера“ (Nacionalni park Plitvička jezera / Plitvice Lakes National Park). Но защо всъщност това място е толкова специално?

Плитвичките езера (Plitvička jezera / Plitvice Lakes) са най-старият и най-големият национален парк в Хърватия. Територията получава този статут на 8 април 1949 г., а през 1979 г. е включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Системата се състои от 16 именувани езера и множество по-малки водни басейни, които преминават едно в друго чрез водопади и каскади. Дванадесет от езерата образуват Горните езера, а четири са част от Долните езера. Истинската магия обаче се случва между тях. Водата е богата на разтворен калциев карбонат. При специфичните условия тук той постепенно се отлага и образува туфови, или травертинови, бариери. Именно те преграждат водата, създават езерата и водопадите и непрекъснато променят пейзажа.

Активните бариери се формират от около 6 000 до 7 000 години и продължават да растат и днес. Това означава, че Плитвичките езера (Plitvička jezera / Plitvice Lakes) не са просто красив пейзаж. Те са жива природна система, която продължава да се изгражда и променя. И точно този естествен процес е една от основните причини мястото да получи световно признание от ЮНЕСКО.

Да се потопим в магията на природата в най-чистия ѝ вид

Плитвичките езера (Plitvička jezera / Plitvice Lakes) имат два официални входа. Секунди след като преминете през първия, пред вас се открива една от най-разпознаваемите гледки в целия парк, Големият водопад (Veliki slap / Great Waterfall). Името му никак не е случайно. Това е най-високият водопад в Хърватия. Водата на поток Плитвица пада първоначално от 62 метра височина, а заедно с последващите каскади общата височина до началото на река Корана достига 87 метра.

Има и още една особеност. Големият водопад всъщност не се образува от преливането на едно от 16-те езера. Той се захранва от поток Плитвица, който след около четири километра достига ръба на каньона и се спуска в системата на Долните езера. За да стигнете до него, трябва да се спуснете по стръмна, но приятна пътека и да преминете по характерните дървени мостчета около Долните езера (Donja jezera / Lower Lakes).

Те са четири: Милановац (Milanovac), Гавановац (Gavanovac), Калуджеровац (Kaluđerovac) и Новаковича брод (Novakovića brod). За разлика от по-разлатите Горни езера, те са разположени в тесен варовиков каньон със стръмни скали. След това маршрутът продължава покрай още езера, водопади и каскади, докато достигнете до пристанище P3 (Boat Station P3). Тук има място за хапване, тоалетна и поляна, на която може да си починете.

Следва пътуване с електрическата лодка през езерото Козяк (Kozjak / Kozjak Lake) до пристанище P2 (Boat Stop P2). И тук красотата продължава. Десетки малки водопадчета се спускат около вас, а дървените пътечки минават буквално на една ръка разстояние от тях. Откриват се още и още невероятни гледки, докато пред очите ви не се появи един от най-впечатляващите водопади в Горните езера.

Големият Пръщавац (Veliki Prštavac / Great Prštavac) е висок 28 метра и е най-високият водопад в системата на Горните езера. Тук водата не пада като една компактна струя. Тя се разбива в скалите и растителността и се разпръсква на безброй малки капчици. Именно това е една от характерните гледки на Плитвичките езера (Plitvička jezera / Plitvice Lakes). Водата сякаш е навсякъде около теб. Минавате покрай него и продължавате да се наслаждавате на чудесата, които природата е сътворила в тази част на Хърватия.

По маршрута попаднах и на паметна плоча на академик Иво Певалек (Ivo Pevalek), един от учените, на които този феномен дължи голяма част от опазването си. Хърватският ботаник посвещава десетилетия на изследването на езерата и процесите, чрез които се образуват туфовите бариери. Още през 1920 г. той говори за необходимостта районът да бъде защитен, а научната му работа има важен принос за последвалото обявяване на Плитвичките езера (Plitvička jezera / Plitvice Lakes) за национален парк. На плочата е изписана и една от основните идеи в изследванията му: тази природна система може да съществува само ако естествените отношения в нея останат ненарушени.

След това идва още едно място, при което стават уникални снимки, водопадът Галовац (Galovački buk / Galovac Waterfall). Тук водата се разпределя по широка туфова бариера и се спуска на множество отделни струи и каскади. Това е точно от онези места на Плитвичките езера (Plitvička jezera / Plitvice Lakes), при които е трудно да определиш къде свършва езерото и къде започва водопадът. Всичко изглежда като една непрекъсната водна система.

Разходката продължава към горната част на водопадите, които остават вдясно от вас, а отляво се открива гледката към езерото Галовац (Galovac). То е третото по големина от Горните езера, с площ около 12 хектара и максимална дълбочина около 24 метра. Спокойната му повърхност е в огромен контраст с водата, която само на метри по-нататък се разбива в каскадите. Дървените пътечки постепенно изчезват и започва типична планинска пътека по високия бряг на Галовац.

След още няколко минути пред очите се разкрива една от най-необичайните гледки по маршрута. Тук дори е трудно да говорим за един конкретен водопад. Водата преминава през широка система от естествени туфови бариери, разделя се на десетки малки каскади и буквално се стича между стволовете на дърветата.

Именно това е едно от нещата, които правят Горните езера толкова различни. На места няма ясна граница между гора, езеро и водопад. Водата просто намира свой път през растителността и продължава към следващото езеро. През април, преди дърветата да са се разлистили напълно, цялата система се виждаше особено добре. И може би точно тук осъзнах, че посещението извън зеления сезон има своя чар.

През още поточета и дървета пътеката от маршрут C постепенно приключва при спирката на панорамния транспорт. Тук отново има място за кафе, а на информационна табела е изписан цитат от Никола Тесла (Nikola Tesla):

“If you don’t know how, observe the phenomena of nature, they will give you clear answers and inspiration.”

На български: „Ако не знаеш как, наблюдавай природните явления. Те ще ти дадат ясни отговори и вдъхновение.“

И ако се питате какво общо има Никола Тесла с този край, отговорът всъщност е съвсем логичен. Той е роден през 1856 г. в Смилян (Smiljan), близо до град Госпич (Gospić) и на около 65 км от Плитвичките езера (Plitvička jezera / Plitvice Lakes). Родната му къща днес е част от Мемориалния център „Никола Тесла“ (Memorijalni centar „Nikola Tesla“ Smiljan / Nikola Tesla Memorial Center Smiljan).

А надписът Lika Destination, който може да видите на туристическите материали, не е име на населено място. Лика (Lika) е историко-географски район в тази част на Хърватия, а Lika Destination е туристическа организация и бранд, който популяризира природните и културните забележителности в района. Сред тях са Плитвичките езера (Plitvička jezera / Plitvice Lakes) и родното място на Никола Тесла.

Хванахме малкото панорамно бусче и с него се върнахме почти до началната ни точка при Вход 1. Транспортът спира при малък кафе бар, а след това трябва да продължите пеша по панорамния път. Около километър или 15 минути вървене и вече сте на изходна позиция.

Колко време да си отделим за езерата?

Това е един от най-важните въпроси, когато планирате пътуване. А за Плитвичките езера (Plitvička jezera / Plitvice Lakes) отговорът е прост: зависи от самите вас. Още на Вход 1 (Ulaz 1 / Entrance 1) има показани маршрути, които след това са обозначени с табели през цялото време.

Част от най-популярните са маршрут A, който е с дължина 3 500 метра и отнема между 2 и 3 часа. Маршрут B е 4 000 метра и за него са необходими между 3 и 4 часа. За по-надъханите има маршрут C, дълъг 8 000 метра, за който трябва да предвидите между 4 и 6 часа. Има и вариант за приключенци. При моето посещение маршрутът беше маркиран като K, с дължина 18 300 метра и ориентировъчно време между 6 и 8 часа.

Разбира се, времетраенето е относително. Освен пеша може да използвате електрическите лодки и панорамните превозни средства на парка, които са включени в цената на билета. И при двете си посещения избрах третия вариант, маршрут C.

Как стигнах дотук и какви са другите възможности?

Този път тръгнахме от Задар (Zadar), а разстоянието с автомобил се изминава за около два часа. Първите километри от магистралата са изключително живописни. Постепенно оставяш красотата на Адриатика зад себе си и започваш да се изкачваш към планините. По маршрута преминахме през моста „Масленица“ (Maslenički most / Maslenica Bridge) и тунела „Свети Рок“ (Tunel Sveti Rok / Sveti Rok Tunnel), който е дълъг 5 759 м.

Именно този планински участък може да бъде проблемен през зимата и при лоши метеорологични условия. При предишното ми посещение в района ме предупредиха, че при силен вятър движението по магистралата може да бъде ограничено или спряно. През април обаче преминахме безпроблемно. Около час по-късно се отклонихме от магистралата и поехме по обикновен двулентов междуградски път.

Важна подробност за Хърватия, особено ако не обичате да спазвате ограниченията за скорост, е, че извън магистралите има много камери. Няма да е пресилено, ако кажа, че такива ще срещнете на входовете и изходите на много населени места, както и около пешеходни пътеки в центровете на градчетата и селата. Разбира се, важно е навсякъде да шофираме разумно, но специално в Хърватия това е повече от задължително.

Друг удобен маршрут до Плитвичките езера (Plitvička jezera / Plitvice Lakes) е от столицата на Хърватия, Загреб (Zagreb). С автомобил пътуването отново е около два часа, но тук опциите са повече. Има и автобусни връзки, с които може да стигнете до този световноизвестен природен феномен, ако сте в Загреб.

Цените!

Посещението на Плитвичките езера (Plitvička jezera / Plitvice Lakes) може да е изключително приятно, но според сезона входният билет е в много широк ценови диапазон. При нашето посещение цените за еднодневен билет за възрастен варираха значително според периода. От началото на ноември до края на март цената беше около 10€ на човек. През април, май и октомври се качваше на около 23€ на човек, а през летния сезон от юни до края на септември достигаше около 40€ на човек. Разбира се, според мен абсолютно си заслужават тези цени. Паркът е отлично поддържан, а правилата за опазване на природата са строги. Летенето с дрон е забранено за обикновено туристическо заснемане, а по маршрутите има служители на парка, които следят за нарушения.Както тук, така и навсякъде е важно да опазваме природата и да не я замърсяваме. На това място може би още по-ясно разбираш защо.

Как да се ориентираме?

В Национален парк „Плитвички езера“ не всички мобилни оператори имат еднакво добро покритие. Добра идея е предварително да си инсталирате официалното приложение на парка за iOS и Android. Пълна информация за Плитвичките езера (Plitvička jezera / Plitvice Lakes), маршрутите, местата за настаняване, актуалните цени и правилата може да откриете в официалния сайт на Национален парк „Плитвички езера“ (Nacionalni park Plitvička jezera / Plitvice Lakes National Park).

Вместо финал…

И при второто ми посещение Плитвичките езера (Plitvička jezera / Plitvice Lakes) успяха да ме оставят без думи. Може би точно затова вместо финал на този пътепис е по-добре просто да оставя снимките да говорят. А ние се качваме в колата и продължаваме към столицата на Хърватия, Загреб (Zagreb), където „Балканско пътуване – част 1“ продължава с пълна сила.