Sarajevo – градът, в който Изтокът и Западът се срещат (Сараево, Босна и Херцеговина)

Предпоследна нощувка от пролетното пътешествие, което кръстихме „Балканско пътуване – част 2“, и е време да се отправим към дестинация, която всъщност стоеше в основата на цялата идея за това пътуване. Столицата на Босна и Херцеговина – Сараево (Sarajevo).

Събуждаме се след като вече бяхме заобичали Сплит (Split) и поемаме към граничните пунктове ГКПП Аржано (Granični prijelaz Aržano) ГКПП Присика (Granični prelaz Prisika). Пътят минава покрай Бушко езеро (Buško jezero), към което се откриват прекрасни гледки, но този път нямахме време за спирки. Продължихме през красива планинска част, а настилката отново беше в отлично състояние. Впечатление ми прави, че в Босна и Херцеговина дори второстепенните пътища често са по-добре поддържани от много главни пътища на други места на Балканите.

След това преминахме покрай Блидинското езеро (Blidinje Jezero), а малко по-късно започна едно от най-живописните спускания по време на цялото ни пътуване. Пътят следваше долината на река Долянка (Doljanka), а всяка следваща отбивка разкриваше нова гледка към планини, гори и малки населени места.

Достигнахме град Ябланица (Jablanica), но не българската хаха, където се включихме в път Е73. Оттам ни очакваха още красиви гледки покрай Ябланичкото езеро (Jablaničko jezero). След прохода при Брадина (Bradina) за първи път се качихме на босненската магистрала А1. Макар участъкът да беше сравнително кратък, магистралата се оказа модерна, отлично поддържана и с добре осветени тунели. Пътуването по нея струваше 3,50 конвертируеми марки или около 1,81 евро.

Около 13:00 часа вече бяхме в Сараево (Sarajevo). Още на едно от първите кръгови кръстовища ни посрещна интересна табела с посоки към „Център“, „Враца“ и „Малта“. За момент се усмихнах – звучеше като някаква смесица между България и Балканите. Всъщност това са квартали на града, но още тогава започнах да усещам, че Сараево (Sarajevo) няма да бъде обикновена столица.

Двадесетина минути по-късно вече бяхме в хотела. Настанихме се, домакинът ни помогна с паркирането и след кратка почивка се отправихме към старата част на града.

Първото впечатление? Хм… Има някаква магия в този град!

Нощувката ни беше на няколко крачки от Националната и университетска библиотека на Босна и Херцеговина – Кметството на Сараево (Gradska vijećnica Sarajevo). Днес сградата е една от архитектурните емблеми на града, но историята ѝ е тежка. По време на обсадата на Сараево (Sarajevo) през 1992 г. тя е почти напълно унищожена от обстрел, а в пожара изгарят над два милиона книги, ръкописи и архивни документи. Години по-късно е възстановена и днес отново впечатлява със своята ориенталско-австроунгарска архитектура.

Само на няколко метра от нея започва сърцето на стария град – Башчаршия (Baščaršija). Разбира се, първата задача беше обяд. Насочихме се към Ćevabdžinica Bosna и си поръчахме традиционните босненски чевапи. Ако има нещо, което Босна и Херцеговина прави по-добре от почти всички останали държави на Балканите, то това определено са чевапите.

След вкусния обяд се отправихме към един от символите на града – Себил (Sebilj). Дървената чешма в центъра на Башчаршия (Baščaršija) е построена през XVIII век по време на Османската империя и днес е сред най-сниманите места в Сараево (Sarajevo). Според местна легенда всеки, който пие вода от Себил (Sebilj), рано или късно отново се връща в града. След няколко часа, прекарани тук, започнах да подозирам, че в тази легенда има нещо вярно.

Разходихме се из Башчаршия (Baščaršija) – стария търговски център на Сараево (Sarajevo), създаден още през XV век от османския управител Иса-бег Исакович. Стотици малки магазинчета предлагат традиционни сувенири, медни изделия, наргилета, сладкиши и какво ли още не. Сред всички сувенири обаче силно впечатление ми направиха тези, свързани с войната – химикалки, направени от гилзи, магнити с патрони и дори умалени модели на военна техника. Трудно е да не забележиш колко силно историята продължава да присъства в ежедневието на този град.

Мястото, променило света

До Латинския мост (Latinska ćuprija) се намира точката, от която на 28 юни 1914 година Гаврило Принцип (Gavrilo Princip) застрелва австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му София. Самото покушение продължава секунди, но последствията му променят съдбата на милиони хора. Само няколко седмици по-късно Европа е въвлечена в Първата световна война.

Посетихме и музея „Сараево 1878–1918“ (Muzej Sarajevo 1878–1918), който разказва за периода на австро-унгарското управление и събитията около атентата. Странно чувство е да стоиш на място, от което започва едно от най-значимите събития в световната история.

Следващата спирка беше една от най-интересните точки в Сараево – „Сараево – среща на културите“ (Sarajevo Meeting of Cultures). На пръв поглед това е просто линия върху паважа. В действителност тя символизира границата между два свята. От едната страна е Османската империя. От другата – Австро-Унгария. Само с няколко крачки човек преминава от ориенталски чаршии, джамии и тесни улички към европейски фасади, кафенета и широки булеварди. Малко градове могат толкова ясно да покажат къде се срещат Изтокът и Западът.

От историята на града отпреди повече от век се пренесохме към една далеч по-близка и болезнена тема – войната в Босна и Херцеговина. Именно на нея е посветен Музеят на престъпленията срещу човечеството и геноцида 1992–1995 (Museum of Crimes Against Humanity and Genocide 1992–1995). Трудно е да опиша този музей. Това не е място, което посещаваш за удоволствие. Това е място, което посещаваш, за да разбереш. Снимки, лични вещи, свидетелства и истории разказват за обсадата на Сараево (Sarajevo) и трагичните събития по време на войната в Босна и Херцеговина. Подобно на музея в Мостар (Mostar), и тук излязох със сълзи в очите. Колкото повече време прекарвах в Босна и Херцеговина, толкова повече осъзнавах колко малко знаем за съдбите на хората, преживели тези събития.

За да сменим атмосферата, се отправихме към един от най-нестандартните музеи, които съм посещавал Музей на Тито и Югославията (Muzej – Museum Tito – Sarajevo – Yugoslavia). Самият начин на посещение беше уникален. Влизаш в жилищен вход. Качваш се до апартамент. Плащаш единствено с карта. Вратата се отключва автоматично. И изведнъж се озоваваш в Югославия. Музеят представлява автентично обзаведен социалистически апартамент, изпълнен с предмети от времето на бивша Югославия. Нямаше служители, нямаше каса, нямаше екскурзоводи. Само ние и историята.

Контрастът

Само няколко минути по-късно вече бяхме в модерната част на Сараево (Sarajevo). В района около Сараевския градски център (Sarajevo City Center – SCC) градът изглежда напълно различно. Стъклени фасади, модерни бизнес сгради, големи търговски центрове и съвременна архитектура. Само няколко минути по-рано бяхме сред ориенталската атмосфера на Башчаршия (Baščaršija), а сега се чувствахме като в съвременна европейска столица. Този контраст е едно от най-впечатляващите неща в Сараево.

Посетихме и моста на Босненските Ромео и Жулиета. Историята на Бошко Бркич (Boško Brkić) и Адмира Исмич (Admira Ismić) е една от най-тъжните истории от обсадата на Сараево. Той е сърбин, тя е бошнячка. През 1993 г. двамата решават да избягат от обсадения град и да започнат нов живот. Не успяват. Убити са на моста, а телата им остават дни наред между двете фронтови линии. Историята им обикаля света и се превръща в символ на любовта, оцеляла въпреки войната. На същия мост се намира и паметникът на Суада Дилберович (Suada Dilberović) и Олга Сучич Olga Sučić) – смятани за първите жертви на обсадата на Сараево през април 1992 година.

Към 18:00 часа се върнахме към хотела, но аз вече имах друга цел.

Залезът

По стръмните улици се отправих към Жълтата крепост (Žuta Tabija). Построена през XVIII век като част от отбранителната система на Сараево, днес тя е едно от най-популярните места за наблюдение на залеза. И с право. Пред мен се откри цялото Сараево. Минарета. Камбанарии. Покриви. Булеварди. Планини.

Стотици хора бяха дошли със същата идея и всички мълчаливо наблюдавахме как слънцето постепенно се скрива зад хълмовете. Когато градът започна да светва, гледката стана още по-впечатляваща. Вечерта отново ни върна в сърцето на стария град – за вечеря. Разбира се – отново чевапчици. А след това и нощна разходка до Себил (Sebilj), който изглежда по съвсем различен начин под вечерните светлини.

На сутринта…

Приятелката ми остана да се наслаждава на спокойното утро в Сараево, а аз се отправих към кабинковия лифт за планината Требевич (Trebević). Това е една от планините, които обграждат Сараево (Sarajevo) и е любимо място за разходка както на местните жители, така и на туристите. По време на Зимните олимпийски игри през 1984 година именно тук се провеждат състезанията по бобслей и шейни. След войната олимпийската писта остава изоставена и постепенно се превръща в една от най-разпознаваемите градски руини на Балканите.

Днес лифтът е напълно възстановен и предлага една от най-красивите гледки към Сараево (Sarajevo). Горе си взех кафе и кроасан и просто седнах да се наслаждавам на гледката. Понякога това е напълно достатъчно. В района се намират и олимпийските съоръжения от игрите през 1984 година. Нямах време да ги посетя този път, но това е още една добра причина някой ден да се върна. А честно казано, след два дни в Сараево, вече бях сигурен, че ще се върна.

Към 11:00 часа събрахме багажа, качихме се в колата и поехме към последната локация от „Балканско пътуване – част 2“. Коя е тя? Ще разберете в следващата и последна статия в andreydenovski.com. Но обещавам едно – пътят дотам се оказа много по-интересен, отколкото очаквахме.

Галерия със снимки от столицата на Босна и Херцеговина – Сараево (Sarajevo)