Novi Pazar – една случайна спирка, която ще запомня (Нови Пазар, Сърбия)

Пролетното приключение „Балканско пътуване – част 2“ беше към своя край. Посетихме толкова непозната, поне за мен, част от Балканите и вече беше време да се прибираме към България. За да разделим пътя от Сараево (Sarajevo) до София и да не го вземаме наведнъж, решихме да си направим междинна спирка в Нови Пазар (Novi Pazar), Сърбия.

Признавам си, че не знаех почти нищо за този град. Избрах нощувка там по две причини – разделяше пътуването почти на две равни части и щяхме да преминем през район на Сърбия, който никога досега не бях посещавал.

Това като за увод. Истинското приключение започна малко по-късно.

По пътя към Сърбия… или поне така си мислехме

След като напуснахме Сараево (Sarajevo), поехме по вече познатите пътища на Босна и Херцеговина. В един момент се отклонихме от маршрута по поречието на река Дрина (Drina) и навлязохме в друг изключително живописен район – долината на река Лим (Lim).

Гледките бяха впечатляващи. Асфалтът следваше високите склонове над реката, а на места човек можеше да види водата десетки метри по-ниско. Определено не е маршрут за хора със страх от височини, какъвто донякъде е моята приятелка. За мен обаче това бяха едни от най-красивите километри по време на цялото пътуване.

Всичко вървеше спокойно до района на град Рудо (Rudo). И тогава навигацията ни поднесе изненада.

На едно кръстовище вместо обикновен път пред нас се появи мост. Само че не какъв да е мост. Вместо асфалт върху него имаше дървени дъски. Част от тях изглеждаха доста стари, а на места дори липсваха отделни дъски. Набих спирачки. Погледнах табелите. Ограничение 20 км/ч. Забрана за превозни средства над 10 тона. Погледнах приятелката ми. Тя погледна мен. После и двамата погледнахме реката. Нямаше друг път. Waze уверено твърдеше, че трябва да преминем оттам.

След кратко колебание си казахме, че щом мостът официално е отворен за движение, вероятно местните хора го използват ежедневно. Потеглих внимателно и няколко десетки метра по-късно вече бяхме от другата страна.

Тъкмо започвах да се успокоявам, когато пред нас се появи табела: „Република Србија – Добродошли“. Чакай малко… Как така добре дошли в Сърбия? Нали не бяхме минавали през граничен пункт?

Продължихме да шофираме и да си задаваме един и същ въпрос. Преминахме през селата Сјеверин (Sjeverin) и Живинице (Živinice), навсякъде имаше сръбски регистрационни номера, а ние все още не можехме да разберем какво точно се случва. Няколко километра по-късно видяхме табела за митница. Тя обаче беше за отклонение вдясно, докато нашият маршрут продължаваше наляво. Объркването беше пълно.

Едва когато достигнахме граничния пункт Увац (Uvac), преминахме през официална гранична проверка и започнахме да осъзнаваме какво се е случило. По-късно, разглеждайки картата, разбрахме, че пътят за кратко навлиза на сръбска територия още преди самия граничен пункт. Това без съмнение беше една от най-странните ситуации по време на цялото ни пътуване.

Нови Пазар – различната Сърбия

След още около два часа и половина шофиране пред нас се появи табелата на Нови Пазар (Novi Pazar). Първото впечатление? Това определено не приличаше на Сърбия, която познавах от Белград (Beograd), Ниш (Niš) и Златибор (Zlatibor). Градът изглеждаше различно. Атмосферата беше различна. Архитектурата, уличният живот и общото настроение също се отличаваха от всичко, което бяхме виждали дотук в Сърбия. И това съвсем не е случайно.

Нови Пазар (Novi Pazar) е историческият център на областта Санджак (Sandžak) и град с много силно османско наследство. Основан е през XV век от Иса-бег Исакович (Isa-beg Ishaković) – същият османски управител, който по-късно основава и Сараево (Sarajevo). Името му буквално означава „Нов пазар“, а векове наред градът е важна спирка по търговските маршрути между Балканите и Османската империя.

Още с първите минути усещането беше, че сме попаднали на място, което съчетава различни култури и традиции. Само че преди да започнем да го опознаваме, ни очакваше следващата изненада.

Когато министърът блокира центъра на града

Навигацията показваше, че хотелът е на по-малко от 200 метра. На практика обаче беше недостижим. Първо попаднахме на полицейски кордон, който ни отклони по съвсем различен маршрут. След това попаднахме на втори. Улиците ставаха все по-тесни, движението все по-хаотично, а хотелът така и не се приближаваше.

В един момент спрях до полицейски автомобил и отидох да попитам как можем да стигнем до хотела. Отговорът беше кратък: „Не може.“ Опитах се да обясня, че имам резервация и хотелът е буквално на няколкостотин метра. Отговорът остана същият. „Не може.“

След разговор с хотела и няколко местни жители мистерията беше разгадана. По думите на хората, с които разговаряхме, „министърът на полицията“ беше на посещение в града и затова голяма част от центъра беше блокирана за движение. Така се озовахме с куфари в ръце, вървейки пеша покрай десетки полицаи към хотела, докато въпросният министър спокойно пиеше кафе в едно от близките заведения.

Със сигурност това не беше сценарият, който си представяхме за пристигането си в Нови Пазар. Но пък именно такива неочаквани ситуации правят едно пътешествие запомнящо се.

Разходка из сърцето на Нови Пазар

След като се настанихме, излязохме да разгледаме града. Още в самия център на града ни посрещна Себилят (Sebilj) – дървена обществена чешма, превърнала се в един от символите на Нови Пазар. Построен е през 2010 година по образец на прочутия себил в Сараево и е подарък от столицата на Босна и Херцеговина към Нови Пазар. Освен че е красиво място за снимки и срещи, той символизира общото османско културно наследство на двата града

Любопитството ни отведе и до Музей „Рас“ (Muzej Ras). Макар и сравнително малък, той е най-доброто място за човек, който иска да разбере историята на региона. Основан през 1953 година, музеят съхранява археологически, етнографски и исторически колекции, проследяващи развитието на района от древността до наши дни. Интересна е и самата сграда, която първоначално е служила като училище през XIX век.

Продължихме към една от емблемите на града – хотел „Върбак“ (Hotel Vrbak). Това е една от най-разпознаваемите сгради в Нови Пазар (Novi Pazar). Построен през 1977 година, хотелът буквално преминава над река Рашка (Raška) и създава впечатлението, че е издигнат върху самото ѝ корито. Именно необичайната му архитектура го превръща в една от най-сниманите сгради в града. Дори човек да не знае историята му, сградата няма как да остане незабелязана и със сигурност заслужава няколко минути от всяка разходка из центъра.

Недалеч от него се намира и Новопазарската крепост (Novopazarska tvrđava). Построена през XV век по време на Османската империя, тя е защитавала важните търговски маршрути през региона. Днес са запазени части от стените, кулите и укрепленията, които напомнят за стратегическото значение на града в миналото. Сред най-разпознаваемите е Старата кула (Stara kula / Old Tower) – добре запазена отбранителна кула, превърнала се в друг от символите на Нови Пазар (Novi Pazar) и често присъстваща в снимките на посетителите.

Разходихме се и по улица „Първи май“ (Ulica 1. maja), която е сред най-оживените части на центъра. Оттам стигнахме до площад „Знание“ (Trg Znanja), където са разположени Държавният университет в Нови Пазар (Državni univerzitet u Novom Pazaru), училища и гимназии. Районът беше пълен с млади хора и създаваше съвсем различна атмосфера от тази в историческата част на града.

След това седнахме на още едно кафе в коритото на река Рашка (Raška), което е превърнато в приятно обществено пространство с алеи, заведения и места за отдих. Изненадващо поддържано и много уютно място за почивка в центъра на града.

Последната вечер от пътешествието

Към 19:30 часа седнахме за вечеря в ресторант „Доха“ (Doha). След седмица, изпълнена с чевапи, бюреци и традиционна балканска кухня, най-силният ми кулинарен спомен от Нови Пазар се оказа нещо съвсем различно. Пиле къри. И то вероятно най-вкусното, което съм ял. Към него добавих и гриловани зеленчуци, които също бяха приготвени отлично. Понякога най-приятните гастрономически изненади идват точно там, където най-малко ги очакваш.

Люлката на сръбската държавност

На следващата сутрин беше време да потегляме към България. Макар да нямахме възможност да отделим повече време в района, около Нови Пазар (Novi Pazar) се намират някои от най-важните паметници на сръбската средновековна история. Само на няколко километра от града са разположени Стари Рас (Stari Ras), манастирът Сопочани (Manastir Sopoćani), манастирът Джурджеви ступови (Manastir Đurđevi Stupovi) и църквата „Свети Петър“ (Petrova crkva).

Стари Рас е една от първите столици на средновековната сръбска държава, а заедно със Сопочани е част от списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Tова е район, който спокойно заслужава отделно пътуване.

Обратно към България

След сутрешното кафе потеглихме към дома. Предстояха ни около пет часа път до София. Късният следобед вече бяхме на родна земя и тогава осъзнах нещо. След седмица на спокойно и разумно шофиране по хубави пътища, влизането в София ми се стори като автомобилна джунгла. Само в първите минути след завръщането ни няколко пъти ни отнеха предимството. На едно от кръстовищата потеглихме нормално на зелен сигнал, но няколко автомобила пред нас се оказа, че има ПТП и движението внезапно спря. Докато изчаквахме възможност да заобиколим през другото платно, шофьор зад мен, движещ се с висока скорост, набиваше спирачки в последния момент. Гумите му изсвириха толкова силно, че за миг бях убеден, че следва удар. За щастие успя да спре навреме.

Може би просто бях свикнал с различно темпо. Може би Балканите ме бяха разглезили. Но едно беше сигурно. „Балканско пътуване – част 2“ приключваше. А заедно с него оставаха стотици снимки, хиляди километри и спомени от места, които дълго ще помня.

Галерия със снимки от Novi Pazar (Нови Пазар, Сърбия)